Белевехчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белевехчево
Общи данни
Население 0 души[1] (15 юни 2020 г.)
0 души/km²
Землище 187 km²
Надм. височина 364 m
Пощ. код 2800
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3335
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Белевѐхчево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белевехчево се намира в планински район.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името произлиза от старобългарското вьсьсело. Сравними са Долгаец и Вевчани. Началното име е Бѣловьсцьво, което е производно от Бѣла вьсь + ьц. От него произлиза формата Бѣловьсьц с асимилация Беловесец > Белевесец.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от средата на XIX век.[3] От 1865 до 1873 година в селото съществува килийно училище, в което преподава поп Андон Анастасов.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белевесчево (Bélévestchévo) е посочено като село с 32 домакинства и 100 българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Беливещево, село със същото местоположение като Джигурово и Поленица; на другия бряг от реката срещу Джигурово. Пада се на СЗ от Мелник, 2 часа. Път различен; ту равен, ту стръмен. Гръцка църква и училище. Място бигорово; нивята им са в Орман чифлик, до Струма. 60 къщи, само българе.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Бѣлебезчево е 340 души, всички българи-християни.[7]

В селото е организиран комитет на ВМОРО, в който влизат Никола М. Дековски, Георги и Костадин Точеви, Георги Стойчев Точев и Костадин Атанасов Точев. Гоце Делчев поддържа връзки с Никола Дековски, а ръководителят на Серски окръг Яне Сандански отсяда в къщата на Атанас Точев. Трима души от Белевехчево влизат с четата на Сандански – Георги Янев Волугаро, Аврам Ангелов Геренски и Стефан Илиев Угринов.[8] На убития на 15 юни 1901 година Никола Дековски, по-късно в селото е поставен паметник.[9]

При избухването на Балканската война тринадест души от Белевехчево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Белевехчево
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30 (32)-годишен, земеделец, ІІІ (ІV отделение), четата на Яне Сандански, 1 рота на 13 кукушка дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Точев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
  4. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 30 - 31.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 26.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  8. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда – Евтимов“, 2003. с. 158.
  9. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда – Евтимов“, 2003. с. 40, 159.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония