Костадин Точев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костадин Точев
български революционер
Роден
Починал
1990 г. (106 г.)

Костадин Атанасов Точев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Точев е роден през октомври 1880[2] или около 1884 година[1] в мелнишкото село Белевехчево, тогава в Османската империя. Неговият баща е хайдутин и доброволец в Сръбско-българската война от 1885 година в четата на Ильо войвода.[1] Костадин Точев учи в Белевехчево и в Мелник, след което завършва с отличие четиригодишния курс на българското педагогическо училище в Сяр през 1900 година[1] заедно с Никола Попов, с когото по-късно са учители в Игуменец.[3]

Освен в Огражден преподава и в родното си Белевехвчево, Ощава, Мелник, Тополница, Калиманци и Дере Мислим.[3] Делегат е на няколко педагогически конференции.[4] В Дере Мислим отива лично по нареждане на Яне Сандански и отваря българско училище в къщата на чорбаджията Атанас Белята, а гръцкият учител е изгонен от селото. Наклеветен от мелнишките гърци пред властите като революционер, Точев е два пъти бит, затварян и разпитван от мелнишкия каймакамин Ибрахим бей. Разпитван е за връзките му със Сандански и в миналото с Гоце Делчев. Точев на разпитите заявява „Вие сте убивали, много българи, но колкото повече убивате, толкоз повече се раждат“. Успява да избяга от затвора заедно с Георги Кепезцов и се присъединява към четата на Сандански.[3]

Сандански му възлага да събере 200 лири от по-богатите българи за закупуване на оръжие за четата. След това с чета от 30 българи от Мелнишко подпалва големия турски Орман чифлик.[3] С организационни пари закупува бейски земи и ги раздава на българи ратаи. В 1907 година му е възложено убийството на Исмаил Чауш Пехливан от Поленица, Сюлейман Арап от Склаве, Гесим Чауш от Левуново и Исмел Хаджи (Дели Кюпек), тормозещи българското население. Освен тях Точев ликвидира и арнаутската чета на Ресим Чауш, която действа в района.[4]

През 1912 година, след избухването на Балканската война е войвода на чета от 50 души, която действа в авангарда на Българската армия в Мелнишко и Сярско.[5][4] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2][4]

Умира няколко години след навършването на 100 години в 1984 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 50.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.
  3. а б в г Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
  4. а б в г Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 52.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 471.
     Портал „Македония“         Портал „Македония