Лозеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозеница
Lozen1.JPG
Общи данни
Население 63 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8168 km²
Надм. височина 391 m
Пощ. код 2821
Тел. код 074323
МПС код Е
ЕКАТТЕ 44121
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Лозеница в Общомедия

Ло̀зеница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Дере мисилим.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ е от XVII век.[2]

В края на XIX век Дере мислим е изцяло българско село в Мелнишка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дере чифлик (Déré-tchiflik) е посочено като село в Мелнишка каза с 62 домакинства и 210 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Чифлици, село на десния бряг от Мелничката река, на разстояние 1 час от Мелник към ЮЗ. В това село освен земледелието занимават се и с лозарство; изкарват вино добро качество. Къщи 50, само българе. Разположено е на един баир над реката.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 210 души, всички българи християни.[5]

Българското училище в Дере Мислим е отворено от Костадин Точев по нареждане на Яне Сандански в къщата на чорбаджи Атанас Белята, като гръцкият учител е изгонен. Наклеветен от мелнишките гърци пред властите за революционер, Точев е два пъти бит, затварян и разпитван от мелнишкия каймакамин Ибрахим бей.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лозница
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Андонов (1880 – 1922), деец на ВМРО, убит на 4 септември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
Починали в Лозеница

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 517.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
     Портал „Македония“         Портал „Македония