Направо към съдържанието

Ковачево (област Благоевград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.

Ковачево
България
41.499° с. ш. 23.4826° и. д.
Ковачево
Област Благоевград
41.499° с. ш. 23.4826° и. д.
Ковачево
Общи данни
Население23 души[1] (15 март 2024 г.)
0,769 души/km²
Землище30 676 km²
Надм. височина307 m
Пощ. код2824
Тел. код074388
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ37486
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Кова̀чево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Село Ковачево се намира в планински район.

При Ковачево са открити останки на селище от ранния неолит.[2]

Църквата „Успение Богородично“ е от XIV век, възстановена в XVII – XVIII век, параклисът „Свети Димитър“ е от XVII век, възстановен в XIX век,[3] а църквата „Свети Атанасий“ е строена в края на XVIII – началото на XIX век.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ковачево (Kovatchévo) е посочено като село със 100 домакинства и 330 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ковачево, село на Ю от Спанчево около 1 час; при полите на Пирин. Главното занятие земеделие и лозарство. В църквата четат по гръцки. Броят на къщите е 80 само българе.[6]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 18
Българи 18
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -
Родени в Ковачево
  • Георги Боковала (1820 – 1878), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
  1. www.grao.bg
  2. Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 12 – 13.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 443.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.