Ковачево (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.
| Ковачево | |
  Ковачево  Ковачево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 14 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,456 души/km² |
| Землище | 30,676 km² |
| Надм. височина | 307 m |
| Пощ. код | 2824 |
| Тел. код | 074388 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 37486 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019) |
Кова̀чево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ковачево се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]При Ковачево са открити останки на селище от ранния неолит.[2]
Църквата „Успение Богородично“ е от XIV век, възстановена в XVII – XVIII век, параклисът „Свети Димитър“ е от XVII век, възстановен в XIX век,[3] а църквата „Свети Атанасий“ е строена в края на XVIII – началото на XIX век.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачево (Kovatchévo) е посочено като село със 100 домакинства и 330 жители българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ковачево, село на Ю от Спанчево около 1 час; при полите на Пирин. Главното занятие земеделие и лозарство. В църквата четат по гръцки. Броят на къщите е 80 само българе.[6] | “ |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 18 |
| Българи | 18 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ковачево
Георги Боковала (1820 – 1878), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 12 – 13.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 443.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
