Бождово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бождово
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,046 km²
Надм. височина 1020 m
Пощ. код 2811
Тел. код 03691
МПС код Е
ЕКАТТЕ 4933
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Бождо̀во (Божово, Буждово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бождово се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Следи от дейността на човека от късния период на железната епоха и античността са открити в южния край на селото в местността Гарван и местността Оградата.

Селото (Буздово) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[1]

Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище.

През 19 век Бождово се числи към Мелнишката кааза на Серски санджак. Църквата „Успение Богородично“ в селото е построена през 1859 година.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бождово (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх Елен, на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, куцовласи, до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.[4]

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година селото (Bojdovo) се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.[6]

Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония.

Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО. Според спомените на Яне Сандански през 1902 година в селото функционира комитет на ВМОРО с ръководител българинът Дуката.[7] От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон.

При избухването на Балканската война единадесет човека от Бождово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Днес Бождово е вилно място.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
  2. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  7. Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр. 30
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
     Портал „Македония“         Портал „Македония