Яново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Яново.

Яново
Yanovo mayor's office.jpg
Общи данни
Население 142 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14 186 km²
Надм. височина 433 m
Пощ. код 2816
Тел. код 074322
МПС код Е
ЕКАТТЕ 87446
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Я̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Яново се намира в подножието на връх Егюптин (Гюптин) в планината Славянка с най-висока точка Гоцев връх - 2212 метра н.в. Старата част на селото е разположена по стръмен склон с южно изложение. В долината минава малката река Петровска с начало в местността Извора и край при село Ново Ходжово, където се влива в река Пиринска Бистрица. Центърът и новите къщи са разположени в северна посока на по-равен терен, където минава асфалтовият път между по-големите села Катунци и Петрово. В близък план на запад се издига възвишението с името Площина, а на юг се простира платото Мариново и по посока на гръцката граница поредицата от почти успоредни била на Поляни, Вълче бърце и Голямата усойка. Надморската височина на Яново е в диапазона 380-440 метра. Местността представлява една огромна географска паница. Гледано от дъното ѝ по посока на часовниковата стрелка се редуват – на север планината Пирин с изпъкващия на североизток връх Ореляк, Парилската седловина е моста към Славянка. Сенгелската планина е на юг в територията на Гърция. На югозапад се издига Беласица и формата затваря Огражден. Ето и някои разстояния: Гоце Делчев - 52 км (през прохода Гоце Делчев - Катунци), Сандански - 30 км, Петрич - 32 км, Мелник - 19 км (през Хърсово), Кулата - 17 км, Голешово - 14 км, Катунци - 5 км, Петрово – 1 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства.[1]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Янова с 50 джизие ханета (домакинства).[2]

През XIX век Яново е част от Демирхисарска кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яново (Yanovo) е посочено като село с 60 домакинства и 180 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Яново, чифлик на серянина х. Адамаки. От Яново до Петрово близу 1 час; твърде плодородна земя. Гръцка църква; 40 къщи само българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи-християни[5].

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Яново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1985 година селото има 314 жители.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

14 февруари, ден на лозаря – "зарязване" на местността Площина и увеселения в селото.

Спасовден, събор – курбан на свети Костадин, народни борби, музика и хора.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
     Портал „Македония“         Портал „Македония