Яново
- Вижте пояснителната страница за други значения на Яново.
| Яново | |
|---|---|
 | |
  Яново  Яново | |
| Общи данни | |
| Население | 101 души[1] (15 септември 2022 г.) 7,13 души/km² |
| Землище | 14 186 km² |
| Надм. височина | 433 m |
| Пощ. код | 2816 |
| Тел. код | 074322 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 87446 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
| Яново в Общомедия | |
Я̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Яново се намира в подножието на връх Егюптин (Гюптин) в планината Славянка с най-висока точка Гоцев връх - 2212 метра н.в. Старата част на селото е разположена по стръмен склон с южно изложение. В долината минава малката река Петровска с начало в местността Извора и край при село Ново Ходжово, където се влива в река Пиринска Бистрица. Центърът и новите къщи са разположени в северна посока на по-равен терен, където минава асфалтовият път между по-големите села Катунци и Петрово. В близък план на запад се издига възвишението с името Площина, а на юг се простира платото Мариново и по посока на гръцката граница поредицата от почти успоредни била на Поляни, Вълче бърце и Голямата усойка. Надморската височина на Яново е в диапазона 380-440 метра. Местността представлява една огромна географска паница. Гледано от дъното ѝ по посока на часовниковата стрелка се редуват – на север планината Пирин с изпъкващия на североизток връх Ореляк, Парилската седловина е моста към Славянка. Сенгелската планина е на юг в територията на Гърция. На югозапад се издига Беласица и формата затваря Огражден. Ето и някои разстояния: Гоце Делчев - 52 км (през прохода Гоце Делчев - Катунци), Сандански - 30 км, Петрич - 32 км, Мелник - 19 км (през Хърсово), Кулата - 17 км, Голешово - 14 км, Катунци - 5 км, Петрово – 1 км.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства.[2]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Янова с 50 джизие ханета (домакинства).[3]
През XIX век Яново е част от Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яново (Yanovo) е посочено като село с 60 домакинства и 180 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Яново, чифлик на серянина х. Адамаки. От Яново до Петрово близу 1 час; твърде плодородна земя. Гръцка църква; 40 къщи само българе.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи християни.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Яново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1985 година селото има 314 жители.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
14 февруари, ден на лозаря – „зарязване“ на местността Площина и увеселения в селото.
Спасовден, събор – курбан на свети Костадин, народни борби, музика и хора.
Сградата на кметството и детската площадка
Смесеният магазин в селото
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Александър Христов, журналист македонист
Благой Гущеров, лекар- Георги Христов, журналист македонист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
Портал „