Яново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Яново.

Яново
Общи данни
Население 142 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,186 km²
Надм. височина 433 m
Пощ. код 2816
Тел. код 074322
МПС код Е
ЕКАТТЕ 87446
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Я̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Яново се намира в подножието на връх Егюптин (Гюптин) в планината Славянка с най-висока точка Гоцев връх - 2212 метра н.в. Старата част на селото е разположена по стръмен склон с южно изложение. В долината минава малката река Петровска с начало в местността Извора и край при село Ново Ходжово, където се влива в река Пиринска Бистрица. Центърът и новите къщи са разположени в северна посока на по-равен терен, където минава асфалтовият път между по-големите села Катунци и Петрово. В близък план на запад се издига възвишението с името Площина, а на юг се простира платото Мариново и по посока на гръцката граница поредицата от почти успоредни била на Поляни, Вълче бърце и Голямата усойка. Надморската височина на Яново е в диапазона 380-440 метра. Местността представлява една огромна географска паница. Гледано от дъното ѝ по посока на часовниковата стрелка се редуват - на север планината Пирин с изпъкващия на североизток връх Ореляк, Парилската седловина е моста към Славянка. Сенгелската планина е на юг в територията на Гърция. На югозапад се издига Беласица и формата затваря Огражден. Ето и някои разстояния: Гоце Делчев - 52 км (през прохода Гоце Делчев - Катунци), Сандански - 30 км, Петрич - 32 км,, Мелник - 19 км (през Хърсово), Кулата - 17 км, Голешово - 14 км, Катунци - 5 км, Петрово - 1 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства.[1]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Янова с 50 джизие ханета (домакинства).[2]

През 19 век Яново е част от Демирхисарска кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яново (Yanovo) е посочено като село с 60 домакинства и 180 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Яново, чифлик на серянина х. Адамаки. От Яново до Петрово близу 1 час; твърде плодородна земя. Гръцка църква; 40 къщи само българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи-християни[5].

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Яново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1985 година селото има 314 жители.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

14 февруари, ден на лозаря - "зарязване" на местността Площина и увеселения в селото.

Спасовден, събор - курбан на свети Костадин, народни борби, музика и хора.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 184
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
     Портал „Македония“         Портал „Македония