Джигурово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джигурово
Общи данни
Население 745 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,365 km²
Надм. височина 367 m
Пощ. код 2812
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 20780
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Джигурово
Васил Николов
(РЗС)

Джигу̀рово е село в Югозападна България в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Джигурово е на 5 километра югоизточно от град Сандански в полите на Пирин, на левия бряг на Бождовска река. Самото село и околността му са типичен лозарски район, произвеждащ качествени вина. От селото се открива красива гледка към Мелнишките пясъчни пирамиди и Струмската долина с вулканичното възвишение Кожух. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите, което обуславя сухо и горещо лято и мека и влажна зима, поради което в региона успешно виреят някои представители на средиземноморската флора като: смокини, нар, киви, маслинови дръвчета, дафинов лист и др.

Землището на селото има площ 13,365 km². То граничи със землищата на Белевехчевои Дебрене на северозапад, на Малки Цалим, Бождово и Любовка на североизток, на Ладарево и Ласкарево на югоизток и на Склаве и Лешница на югозапад.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Една от легендите за името на селото гласи че във времената на Османското владичество, в селото е живял османски богаташ на име Джигур-бей, който е имал земя с доста развито стопанство поради което селото е било по-заможно от съседните села. Според друго предание селото е наречено на основателя му Хаджи Гюро.[2]

Под имената Зигурова и Жигурова селото се споменава в османски данъчни дефтери от 1611 – 1617 година.[3] През 19 век селото е със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Джигурово (Djigourovo) е посочено като село със 122 домакинства с 300 жители мюсюлмани и 60 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Джигурово, до левия бряг от един приток на Бистрица. От Мелник до Джигурово има 2 1/4 часа. Сградено е над едно ридище над реката. Този рид е успореден с двата, над които са сградени Поленица и Беливещево. Поминуват със земледелие и лозарство; сеят тютюн. 90 къщи, между които 36 българе.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Джигурево живеят 565 души, от които 145 българи-християни, 300 турци и 120 власи.[6]

В началото на 20 век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Джигурово (Djigourovo) има 176 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Джигурово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни на ГРАО населението на селото е 745 души (2015). Преброяването от 2011 година регистрира 715 жители.[9] Сред 339-те от тях, отговорили на въпроса за етническата си принадлежност, 87% се определят като българи, а 12% като турци.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото има площад с вековен чинар с уникална форма на стеблото[11].

Тази му форма образува огромна кухина, за която местните жители казват, че някога в нея е била приспособена пещ за печене на хляб. Може би е на няколкостотин години, но това не е установено от никого. От мястото, където се намира селото, се открива изключително живописна гледка в няколко посоки. Край селото минава малка рекичка, слизаща от Пирин планина, приток на река Струма. Освен това околността се слави с изключително красива природа. В околността на селото има и няколко микро язовира, които са били част от голяма напоителна система в близкото минало.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://geonames.cadastre.bg/?sgname=Джигурово&mt=0#
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.269.
  3. „Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 269.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 26.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 189.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 192 – 193
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  9. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  10. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls
  11. Снимка на ствола на чинара

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]