Виногради
| Виногради | |
|---|---|
  Виногради  Виногради | |
| Общи данни | |
| Население | 40 души[1] (15 юни 2022 г.) 4,89 души/km² |
| Землище | 8266 km² |
| Надм. височина | 391 m |
| Пощ. код | 2822 |
| Тел. код | 074323 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 11168 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Виногра̀ди е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 4 километра от град Мелник, на 15 километра от град Сандански.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Манджово (Манджов, Манчов чифлик).[2]
Според разказите на по-възрастните хора, жителите на Манджово идват от местността Суракево. Като причина за изоставянето на местността се изтъква чумата, която по това време върлувала в селото. За да се спасят от чумата хората запалват селото и различните фамилии се заселват на други места – Дзегвели (сега с. Зорница), Манчов чифлик (по-късно с. Манджово, а сега с. Виногради) и Дере Мислим (сега с. Лозеница). По време на стопанска дейност в местността Суракево, която сега се намира в землището на с. Хърсово, местните жители са попаднали на гробове.[3] Няма данни за строежа на погребалните съоръжения, но пръснатите по терена късове от плочи показват, че се касае до гробове, изградени от плочи. С тях са свързани откритите надгробни плочи с бюстове, изложени в музея в гр. Сандански.
През XIX век е малко чифликчийско селище с чисто българско население и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от края на XVIII – началото на XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Манов (Manof) е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 25 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Манджово, чифлик разположен от другия бряг на реката срещу Чифлици. Местоположение и поминък същи. Надолу между двете села тече реката. Църква гръцка. Числото на къщите е речи равно с числото им в Чифлици: те са 40, българе.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манчо Чифлик живеят 300 души, всички българи-християни.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Mantchovo) се състои от 360 българи екзархисти.[8]
Начално училище в селото е открито през 1918 година.[9]
Известни фамилии в селото са: Карадакови, Галинови, Чипови, Ноцкови, Митушеви, Балаянкови, Цирови.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Съборът на село Виногради е на Голяма Богородица, или последната събота-неделя на месец август.
- Трифон зарезан се празнува от всички лозари и винари в селото на 1 февруари.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Виногради
Атанас Кацулов (1928 – 2017), български лекар;-
Валентин Ноцков, свещеник в църквата „Свети Иван Рилски“ в Чикаго; - Димитър Тонев, директор на Ядрения институт към БАН;
- Илия Вичов, дългогодишен кмет, починал в началото на 1970-те години;
- Любен Божков (р. 1946), народен певец.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 59.
- ↑ Дремсизова-Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1987
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
Портал „