Виногради

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виногради
Общи данни
Население 51 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,266 km²
Надм. височина 391 m
Пощ. код 2822
Тел. код 074323
МПС код Е
ЕКАТТЕ 11168
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Виногра̀ди е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 4 километра от град Мелник, на 15 километра от град Сандански.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Манджово (Манджов, Манчов чифлик).[1] През 19 век е малко чифликчийско селище с чисто българско население и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от края на XVIII - началото на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Манов (Manof) е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 25 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Манджово, чифлик разположен от другия бряг на реката срещу Чифлици. Местоположение и поминък същи. Надолу между двете села тече реката. Църква гръцка. Числото на къщите е речи равно с числото им в Чифлици: те са 40, българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манчо Чифлик живеят 300 българи-християни[5]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Mantchovo) се състои от 360 българи екзархисти. [6]

Според разказите на по-възрастните хора, жителите на настоящето с. Виногради идват от местността Суракево. Като причина за изоставянето на местността се изтъква чумата, която по това време върлувала в селото. За да се спасят от чумата хората запалват селото и различните фамилии се заселват на други места - Дзегвели (сега с. Зорница, Манчов чифлик (по-късно с. Манджово, а сега с. Виногради) и Дере Мислим (сега с. Лозеница). По време на стопанска дейност в местността Суракево, която сега се намира в землището на с. Хърсово, местните жители са попаднали на гробове.[7] Няма данни за строежа на погребалните съоръжения, но пръснатите по терена късове от плочи показват, че се касае до гробове, изградени от плочи. С тях са свързани откритите надгробни плочи с бюстове, изложени в музея в гр. Сандански.

Известни фамилии в селото са: Карадакови, Галинови, Ноцкови, Митушеви, Балаянкови, Цирови.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Виногради

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 59.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138 - 139.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  7. Дремсизова-Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1987
     Портал „Македония“         Портал „Македония