Виногради

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виногради
Общи данни
Население 48 души[1] (15 юни 2020 г.)
5,81 души/km²
Землище 8266 km²
Надм. височина 391 m
Пощ. код 2822
Тел. код 074323
МПС код Е
ЕКАТТЕ 11168
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Виногра̀ди е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 4 километра от град Мелник, на 15 километра от град Сандански.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Манджово (Манджов, Манчов чифлик).[2]

Според разказите на по-възрастните хора, жителите на Манджово идват от местността Суракево. Като причина за изоставянето на местността се изтъква чумата, която по това време върлувала в селото. За да се спасят от чумата хората запалват селото и различните фамилии се заселват на други места – Дзегвели (сега с. Зорница), Манчов чифлик (по-късно с. Манджово, а сега с. Виногради) и Дере Мислим (сега с. Лозеница). По време на стопанска дейност в местността Суракево, която сега се намира в землището на с. Хърсово, местните жители са попаднали на гробове.[3] Няма данни за строежа на погребалните съоръжения, но пръснатите по терена късове от плочи показват, че се касае до гробове, изградени от плочи. С тях са свързани откритите надгробни плочи с бюстове, изложени в музея в гр. Сандански.

През XIX век е малко чифликчийско селище с чисто българско население и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от края на XVIII – началото на XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Манов (Manof) е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 25 българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Манджово, чифлик разположен от другия бряг на реката срещу Чифлици. Местоположение и поминък същи. Надолу между двете села тече реката. Църква гръцка. Числото на къщите е речи равно с числото им в Чифлици: те са 40, българе.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манчо Чифлик живеят 300 души, всички българи-християни.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Mantchovo) се състои от 360 българи екзархисти.[8]

Начално училище в селото е открито през 1918 година.[9]

Известни фамилии в селото са: Карадакови, Галинови, Чипови, Ноцкови, Митушеви, Балаянкови, Цирови.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Виногради

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 59.
  3. Дремсизова-Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1987
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  9. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
     Портал „Македония“         Портал „Македония