Златолист (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Родопите вижте Златолист (област Кърджали).

Златолист
Изглед от Златолист
Изглед от Златолист
Общи данни
Население 10 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12 625 km²
Надм. височина 376 m
Пощ. код 2830
Тел. код 07438
МПС код Е
ЕКАТТЕ 31139
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Златолист в Общомедия

Златолѝст е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Златолист се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина на 32 км югоизточно от град Сандански. До Златолист се стига през село Катунци, което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е асфалтиран. От Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава до Роженския манастир. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Почвите са предимно ерозирани излужени канелени горски. През селото тече малката рекичка Кавакли дере. Северно от Златолист се намират Мелнишките земни пирамиди.[1]

На името на селото е именуван хълм Златолист (на английски: Zlatolist Hill), разположен на полуостров Тринити, Антарктида.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Златолист възниква като чифлик, който е прераства в село. До 1951 година името на селото е Долна Сушица.[2] Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство.

В землището на Златолист са регистрирани археологически останки от времето на античността и средновековието. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна църква.[1][3]

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1611 - 1617 година, 1623 - 1625 година и 1650 и 1660 година.[1] През XVII век - XIX век селото е свързано с железодобивната индустрия в областта Мървашко. Жителите му се занимават с кираджийство и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).[4] През ΧΙΧ век е чисто българско село и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В 1857 година е построена църквата „Свети Георги“, а в 1887 година - „Света Петка“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица (Dolne-souchitsa) е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Суха Сушица, село на И от Мелник 1 час път. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе.[6]

Между 1896 - 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долня Сущица е населявано от 440 жители, всички българи християни.[8]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Екзархията. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Dolna-Souchitza) има 520 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Долна и Горна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Златолист

Главната забележителност на селото е черквата „Свети Георги“. Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Драмско.[11] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[12] В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на XX век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.

В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. В женското отделение е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.[11]

Златолист е известен и с винарските си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с пиринчените чучури.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Златолист
Починали в Златолист

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 358.
  2. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  3. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието: IX - XVIII век. София, 2002. с. 105.
  4. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 54.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  9. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 192-193
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  11. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405 - 406.
  12. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)
     Портал „Македония“         Портал „Македония