Милош Яковлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милош Яковлев
български иконописец
Роден
Починал
1892 г.
Милош Яковлев в Общомедия

Милош Яковлев Минов (Бундовски) Арнаудов е български зограф от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милош Яковлев е роден в мияшко реканско село Галичник в големия зографски род Минови. Брат е на Константин Яков. Преселва се в нервокопското село Каракьой и се жени за Катерина. Милош приема зографската фамилия на съпругата си. Заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.[1] Предполага се, че Милош умира докато изписва църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново в 1892 година.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко
Вход на църквата „Свети Никола“ в село Тополница, Кюстендилско

Най-ранната творба на Милош е изписването през 1873 и 1874 година на църквата „Свети Атанасий“ в мелнишкото село Бельово. В интерпретирането на религиозните сюжети в църквата „Свети Атанасий“ ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности.[3] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[4] Датираната във възпоменаталния надпис стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[4]

Друго негово самостоятелно дело са стенописите на църквата „Свети Георги“ в Сапарева баня.[5] Милош изписва наоса и притвора на храма с оригинални наивни стенописи, като работи свободно, без да се придържа към канона, подчертавайки идейната страна на изображенията. На северната стена е Свети Христофор с кучешка глава, а по парапета а балкона има осем жени и зографски надпис. Притворът е с нравоучителни сцени - на северната стена са Митарствата с 24 сцени, на източната е Страшният съд и сцени от житието на Свети Георги.[6]

Съществуват преподложения, че Милош участва в изписването на църквата „Свети Георги“ в село Златолист. Предполага се, че Милош изписва църквата в Сапарева баня след тази в Тополница. След това започва работа по църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[7][5]

Милош работи в съдружие с резбаря Йосиф Петров и със сина му Илия Йосифов. Обучава и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница и работи там до смъртта си в 1914 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.
  2. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Патримониум.МК, Година 3, брoj 7-8/ 2010, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)
  3. Енциклопедия Пирински край. том 2, Благоевград, 1999, стр. 404.
  4. а б Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. - В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
  5. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 291.
  7. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 458.
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония