Успение Богородично (Рупите)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Saint Mary Hodegitria in Dormition of Mary Chich in Rupite 1892.jpg
Света Богородица Одигитрия, стенопис на Милош Яковлев
България
41.4436° с. ш. 23.2439° и. д.
„Успение Богородично“
Област Благоевград
41.4436° с. ш. 23.2439° и. д.
„Успение Богородично“
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Рупите
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Петрич
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1892 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично“ е възрожденска църква в петричкото село Рупите (Ширбаново), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

Църквата е изградена от 1889 до 1892 година[2] от майстор Кръстьо Каракьойски.[1] В архитектурно отношение представлява типичната за епохата трикорабна псевдобазилика с купол и полукръгла апсида на източната страна. В първата половина на XX век на западната страна е пристроен открит притвор. В 1960 година е построена масивна камбанария.[1]

В интериора трите кораба са разделени от два реда дървени измазани стълбове. Осветлението се осигурява от високи полукръгло засводени прозорци с декоративна каменна рамка от външната страна. Таваните на корабите са касетирани с апликирани слънца. Балконът на женската църква е с дървени апликации, живопис и решетка.[1]

В 1892 година дебърският зограф Милош Яковлев изписва стените на централния кораб и купола с оригинална живопис.[1] Зографът най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[3] По-късно са изписани и северната, южната и източната стена, както и апсидата.[1]

Автор на иконостаса е Йосиф Йосифов от неврокопското село Каракьой.[4] Той е триделен и е украсен с частична резба по царските двери. На долните табла са традиционните сцени от Шестоднева, като изображенията са примитивни и изразителни. Царските и празничните икони са на различни зографи, значителна част надживописани. Ценни са царските „Света Богородица“ (1890) и „Христос Вседържител“ (1890), както и 6 икони, датирани 1882 - 1883 година, вероятно част от по-стар иконостас.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 216.
  3. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 458.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
     Портал „Македония“         Портал „Македония