Свети Георги (Сапарева баня)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.2956° с. ш. 23.2714° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сапарева баня
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Дупница
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1840 г.
Съвременен статут действащ храм

Свети Георги е възрожденска българска църква в град Сапарева баня, област Кюстендил.

Църквата се намира в квартал Гюргево - бивше село, присъединено към Сапарева баня през 1955 г.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Построена е през 1840 г. Вкопана е в земята на дълбочина 1,1 м., каквито са били повечето църкви по време на османското владичество. За да не личи от пръв поглед, че е християнски храм, от източната ѝ страна апсидата не се издава навън. Отвън цялата църква е измазана. От западната страна е пристроен открит притвор. На фронтона на западната страна се чете: “1840 светого Великомученика Георгия, майстор Цветко от Жаблер (Жабляно), Радомир кааза".

Църквата е уникална за българските земи по своята вътрешна дървена архитектура. Каменните кораби са засводени с дъски, колоните са дървени, а подът е постлан с тухли. Всички дървени части, колони, капители, надлъжни и напречни греди са детайлирани и представляват ценен образец на възрожденското резбарското изкуство.

Църквата е изографисана от живописеца Милош Яковлев.[1]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Църквата носи името на Свети Георги Победоносец (ок. 284 - ок. 305)- войник и пълководец по времето на Римската империя, който е сред най-почитаните светци в Източноправославната църква. Загинал като защитник и мъченик на християнската вяра.

Православната църква чества деня на светеца на 6 май.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]