Направо към съдържанието

Минови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минови
Мино и синовете му Марко и Теофил, стенопис от „Свети Димитър“ в Тешово, 1883 - 1885 г., на Марко и Теофил
Страна Османска империя
България
Националностбългари
Минови в Общомедия
Надпис в „Свети Илия“ в Печеневце, в който се казва, че автор на стенописите в храма е Марко Миноевич от Галичник

Минови или Бундовци са български зографски род, работил в Източна Македония в края на XIX и началото на XX век.[1]

За родоначалник на фамилията се приема иконописецът Яков Бундовски, роден около 1800 година в Галичник, Дебърско и починал около 1870 година. Негов син е Мино, роден около 1820 година и починал през 1903 година. Поради кръвна вражда с албанци Минови се преселват през 1865 година в неврокопското село Каракьой.[2] В годините 1883-1885 година Мино и синовете му Марко и Теофил Минови зографисват църквата „Свети Димитър“ в село Тешово, Неврокопско, като стенописите им са в реалистичен стил и сред религиозните сцени, включват и епизоди от българската история като потушаването на болярския бунт от Борис I. Тримата зографи си правят автопортрет заедно с ктиторите.[3]

През 1889 г. Марко и Теофил рисуват иконостаса на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Багренци, Кюстендилско.

В 1899 година същите рисуват икони за „Св. св. Петър и Павел“ в София. По-късно Теофил работи в Добруджа. Заедно с племенника си Мина Марков през 1910 година изписват храма „Свети Илия“ в село Елешница, Петричко, а в 1911 година работят в манастира „Свети Георги Победоносец“ край Сингартия.[4] Друг известен представител на рода е Милош Яковлев.[5]

Църква Населено място Автор Година
Свети Димитър Тешово Мино Яковлев, Марко Минов, Теофил Минов 1872, 1883, 1884, 1885
Свети Атанасий Бельово Милош Яковлев 1873, 1874
Свети Георги Златолист Марко Минов, Теофил Минов 1876
Успение Богородично Лъки Марко Минов, Теофил Минов 1880, 1885
Свети Никола Червен брег Марко Минов, Теофил Минов 1882
Свети Никола Тополница Марко Минов, Милош Яковлев 1883
Свети Георги Сапарева баня Милош Яковлев 1883
Свети Никола Долен Марко Минов, Теофил Минов 1887
Животворящ източник Капатово Марко Минов, Теофил Минов 1888
Св. св. Кирил и Методий Багренци Марко Минов, Теофил Минов 1889
Успение Богородично Рупите Милош Яковлев 1892
Света Троица Кремене Теофил Минов 1898
Свети Теодор Тирон Палатово Иван Милушов, Мина Марков 1908
Свети Илия Беласица Теофил Минов, Мина Марков 1910
Свети Георги Хаджидимово Теофил Минов, Георги Димитров и Мина Марков 1911
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яков Бундовски
(около 1800 — около 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Зоица
 
Мино Яковлев
(около 1820 — 1903)
 
 
 
 
 
Катерина Яковлева
 
Милош Яковлев
(? — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сестра
на Иван Гологанов
 
Марко Минов
 
Теофил Минов
(1860 — 1911)
 
Серафина
(преди 1850 — 1935)
 
 
 
Леонтий Милошев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Марков
 
 
 
 
 
Георги Минев
(? — 1942)
 
 
 
 
 
 
 


  1. Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 - 39.
  2. Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 58, 72 - 73.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 576.
  5. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.мк 4 (7-8). 2010. с. 455.