Палатово
| Палатово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,3 души/km² |
| Землище | 10,957 km² |
| Надм. височина | 536 m |
| Пощ. код | 2681 |
| Тел. код | 07036 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 55230 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП – ОЛ; 6 ноември 2023) |
Палатово е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 километра от град Дупница по магистралата за Кюстендил.
История
[редактиране | редактиране на кода]„Царичина“ е местност в близост до село Палатово по поречието на река Разметаница. В землището на селото са разкрити и много артефакти още от античността. Боляринът Арон, дал началото на тка наречения Ааронов клон на Комитопулите е убит тук от Самуил, поради и което цялата тази местност с реката носи името Разметаница, явно топоним останал от тежкия сблъсък между синовете на комитата Никола.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 142 | 100,00 |
| Българи | 138 | 97,18 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 2,81 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Теодор Тирон“ – тя е единствената, която носи това име в Дупнишко. Строителството на храма започва през 1903 година и приключва през 1907 година.[4] Земята за църквата е подарена от Христо Скоклев. Разказва се, че при строежа са зазидали сянката на един от синовете му, който наистина по-късно починал все още ерген. Стенописите в храма са от 1910 година.[5] Църквата е реновирана през 2008 и 2009 година.[4]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционният празник на селото е Свети Спас.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 344 – 349.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ а б Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 48.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 243 – 244.
| ||||||||