Червен брег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червен брег
Cherven-breg-village.JPG
Изглед към селото
Общи данни
Население 1 144 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,923 km²
Надм. височина 558 m
Пощ. код 2629
Тел. код 07035
МПС код КН
ЕКАТТЕ 80491
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Червен брег
Иванка Черешарска
(ГЕРБ)
Червен брег в Общомедия
За града в област Плевен вижте Червен бряг

Червен брег е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на пет километра източно от град Дупница, между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Разположено е в средата на Горно поле. Землището му е 29 923 дка.

Климат — умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано и към 10-15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на м.ноември. [1]

Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. се нарича Червени брег, а от 1966 г. - Червен брег.

През годините принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Червени брег (1883-1958), Община Сапарева баня (1958-1959), Община Крайници (1959-1978), Община Станке Димитров (1978 - 1992), Община Дупница (от 1992 г.). [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1963 2007 2010
Население 2500 1336 1235

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Възникнало е като крайпътна станция на древния път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград.

През Средновековието селото е било разположено на платото над десния бряг на река Джубрена, в местностате "Къро" и под"Св. Спас". Впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката. Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.[1]

На 7 януари 1531 г. Бенедикт Курипешич, придружаващ немски, чешки и унгарски дипломати на път за Цариград, минава през селото. Той отбелязва следното : "Стигнахме до с. Червен брег по един лош път, през една планина, до един хубав мост". [2]

В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано с името Саруяр. В руска триверствота карта от 1878 г. името на селото фигурира като Цырвени брѣгъ.

През 1848 г. в църковния двор е построена нова училищна сграда. През 1836 г. през района минава френският изследовател Ами Буе, който пише : "Пътищата са два — от главния конак в с.Червени брег единият минава през Дупница, а другият продължава направо — от по прек, за Бинека, дето също е имало главен конак".

През 1874 г. е построена църквата „Свети Николай“, на мястото на по стара паянтова такава.

След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии и на тяхно място възникват нови крупни земеделски стопанства : на Зашо Попов, Марко Мавров, Мите Кавдански, Тодор Болюков и др.

През 1880 г. е построено ново двуетажно училище, но то е паянтово и през 1891-92 г. на негово място е построена масивна училищна сграда.

Двама души от селото загиват по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1897 г. селото е пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.

През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила : "Дупнила", "Коджа-карица", "Едигьол" и "Рупите". През 1911 г. е основано селското читалище. В Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) селото дава 24 жертви, в Първата световна война (1814-1818) - още 26 жертви.

През 1926 г. е образувана всестранна кооперация. В края на 1930- те години е построена нова училищна сграда в центъра. През този период са изградени и водопровод, частична електрификация, построен /през 1942 г./ е каменният мост под селото. През 1947-1948 г. е построен промкомбинат в центъра, оформен е Парк на младежта. През 1949 г. са открити телеграфо-пощенска станция и радио-възел.

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Коста Петров“. През 1956-1960 г. то се уедрява с ТКЗС в с.Крайници.

Поради близостта до общинския център Дупница, миграционните процеси не са особено активни. Перспективите на селото са свързани с развитието на селскостопанското производство, селския и най-вече поклоннически туризъм. В землището на селото е единствената средновековна църква на територията на Община Дупница - "Св. Спас", както и множество други култови обекти — възрожденска църква - "Св. Никола", параклиси и оброчища.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Свети Спас"
  • Църквата "Св. Николай Мирликийски"
    Ранносредновековна църква "Свети Спас". Точната ѝ датировка предстои да се уточни. Намира се в северните покрайнини на село Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 1,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна, с две конхи /певници/, изградени на по-късен етап, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж — от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Запазени са отделни фрагменти от стенописи.
  • Възрожденската черква "Св. Николай Мирликийски", която е енорийски храм на с. Червен брег, се намира на 5 мин. пеша в северозападна посока от центъра на селото, на десния бряг на река Джубрена. Разположената в старото село черква е построена през 1874г върху по-стара такава. Има предположения и твърдения, за сега все още недоказани, за съществуването на крипта със запазена обстановка на стара подземна черква, под сегашната. От старата черква е запазено едно крило от царски двери и един чудесен проскинарий. В двора на черквата има лековито аязмо, и пак там са "складирани" множество артефакти от римската епоха. В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна базилика с три апсиди и с открита нартика от запад и юг. Над западния край на сградата е издигната камбанария с кубе. Църквата е с приблизителни рамери: дължина - 21м; ширина - 10м. Цялата вътрешност на храма е била изографисана през 1882г. Истинско богатство за църквата е големият и прекрасен дърворезбен иконостас, който според специалисти е дело на майстори (марангози) от Дебърската художествена школа.
  • Множество параклиси и оброчища - седем, а според някои сведения, общо осем на брой.
  • Северно от селото се намира висок и отвесен, кафяво-червеникав скат, наричан от местните жители "брег".
  • Тракийски могили, над десет на брой в околността, но и в селото. Върху единствената могила в старата част на селото, чрез използване на наличен от по-старо време менхир и с помощта на каменни артефакти от римско време, е изградено християнско оброчище "Свети, Свети Петър и Павел" - съчетание, несрещано и несъбщено досега от науката, на практика уникално за България.
  • Средновековен параклис "Св. Архангел Михаил"
    Параклисът Св. Архангел Михаил се намира в северо-западната част, малко над селото. Идващите от посока гр.Дупница към с.Червен брег, могат да го видят от пътя, сгушил се малко над реката, преди нивите.
  • Всички оброчища, както и напрестолните камъни в църквите и параклисите, са от преработени или автентични каменни артефакти от римско време.
  • Раннохристиянска базилика от 4-ти век - в процес на археологическо проучване.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Червен брег принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Червен брег.
  • Основно Училище "Св.Св. Кирил и Методий" - основно училище (I — VIII клас) с общинско финансиране и закрито 2012 година.
  • Целодневна Детска Градина — с общинско финансиране.
  • Читалище "Христо Ботев" - действащо читалище, регистрирано под номер 20 в Министерството на културата на Република България. Дейности: Група за художествено слово и секция Млад приятел на песента; библиотека - 6760 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Селски събор на Спасовден.
  • Кукерски игри на 1 януари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Начо Кръстев — първият кмет на селото след Освобождението, депутат във Второто Велико народно събрание - 1881г. /Консервативната партия/.
  • Йордан Милошев (1920) - Участник в Отечествената война 1944-1945г в състава на Пета българска армия съвместно с Югославска народноосвободителна армия и български военнопленник през втората световна война 1944, един от градителите на НДК София, писател, общественик.
  • акад. проф. Тодор Самодумов (1878-1957)
  • Иван Кавдански - дългогодишен, образован за времето си учител и свещеник в селото и на други места.
  • Стоил Ил. Бонев - учител и общественик, написал единствената за сега "История на с. Червен брег".

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мушмов, Н., "Колективни находки на монети през 1925-1926", в Известия на археологическото дружество, IV, 1926/1927, с.272;
  • Геров, Б., "Проучвания върху западно тракийските земи през римско време", в Годишник на Софийския университет — Филологически фактултет, 1959, LIV, 60, с.241 и 304;
  • Младенова, Я., "Необнародвани паметници на Хермес", в Археология, IX, 1967, с.41;
  • Извори за българската история, т.XVI : Турски извори за българската история, София, БАН, 1972 г., с.186;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31;
  • Соколоски, Методија, Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М., Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник., София, 2002, изд.Пенсофт., с.179;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бонев, Стоил, История на с.Червен брег, София, 2001 г., изд."Ваньо Недков"
  2. „Българите през 16 век“, автори Елена Грозданова и Стефан Андреев
3. "История на Дупница и Дупнишко", авторски колектив, 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]