Червен брег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червен брег
Изглед към селото
Изглед към селото
Общи данни
Население 1144 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,923 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 2629
Тел. код 07035
МПС код КН
ЕКАТТЕ 80491
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Червен брег
Силвия Тодорова
(Народен съюз)
Червен брег в Общомедия
За града в област Плевен вижте Червен бряг

Червен брег е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на пет километра източно от град Дупница, между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Разположено е в средата на Горно поле. Землището му е 29 923 дка.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано и към 10 – 15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на ноември. [1]

Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. се нарича Червени брег, а от 1966 г. – Червен брег.

През годините принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Червени брег (1883 – 1958), Община Сапарева баня (1958 – 1959), Община Крайници (1959 – 1978), Община Станке Димитров (1978 – 1992), Община Дупница (от 1992 г.). [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1963 2007 2010
Население 2500 1336 1235

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Възникнало е като крайпътна станция на древния път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград.

През Средновековието селото е било разположено на платото над десния бряг на река Джубрена, в местностите „Къро“ и под „Св. Спас“. Впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката. Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.[1]

На 7 януари 1531 г. Бенедикт Курипешич, придружаващ немски, чешки и унгарски дипломати на път за Цариград, минава през селото. Той отбелязва следното: „Стигнахме до с. Червен брег по един лош път, през една планина, до един хубав мост“. [2]

В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано с името Саруяр. В руска триверствота карта от 1878 г. името на селото фигурира като Цырвени брѣгъ.

През 1848 г. в църковния двор е построена нова училищна сграда. През 1836 г. през района минава френският изследовател Ами Буе, който пише: „Пътищата са два – от главния конак в с. Червени брег единият минава през Дупница, а другият продължава направо – от по прек, за Бинека, дето също е имало главен конак“.

През 1874 г. е построена църквата „Свети Николай“, на мястото на по стара паянтова такава.

След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии и на тяхно място възникват нови крупни земеделски стопанства: на Зашо Попов, Марко Мавров, Мите Кавдански, Тодор Болюков и др.

През 1880 г. е построено ново двуетажно училище, но то е паянтово и през 1891 – 92 г. на негово място е построена масивна училищна сграда.

Двама души от селото загиват по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1897 г. селото е пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.

През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила: „Дупнила“, „Коджа-карица“, „Едигьол“ и „Рупите“. През 1911 г. е основано селското читалище. В Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) селото дава 24 жертви, в Първата световна война (1814 – 1818) – още 26 жертви.

През 1926 г. е образувана всестранна кооперация. В края на 1930-те години е построена нова училищна сграда в центъра. През този период са изградени и водопровод, частична електрификация, построен /през 1942 г./ е каменният мост под селото. През 1947 – 1948 г. е построен промкомбинат в центъра, оформен е Парк на младежта. През 1949 г. са открити телеграфо-пощенска станция и радио-възел.

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Коста Петров“. През 1956 – 1960 г. то се уедрява с ТКЗС в с. Крайници.

Поради близостта до общинския център Дупница, миграционните процеси не са особено активни. Перспективите на селото са свързани с развитието на селскостопанското производство, селския и най-вече поклоннически туризъм. В землището на селото е единствената средновековна църква на територията на Община Дупница – „Св. Спас“, както и множество други култови обекти – възрожденска църква – „Св. Никола“, параклиси и оброчища.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Спас“
Църквата „Св. Николай Мирликийски“
  • Ранносредновековна църква „Свети Спас“. Точната ѝ датировка предстои да се уточни. Намира се в северните покрайнини на село Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 1,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна, с две конхи /певници/, изградени на по-късен етап, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж – от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Запазени са отделни фрагменти от стенописи.
  • Възрожденската черква „Св. Николай Мирликийски“, която е енорийски храм на с. Червен брег, се намира на 5 мин. пеша в северозападна посока от центъра на селото, на десния бряг на река Джубрена. Разположената в старото село черква е построена през 1874 г. върху по-стара такава. Има предположения и твърдения, за сега все още недоказани, за съществуването на крипта със запазена обстановка на стара подземна черква, под сегашната. От старата черква е запазено едно крило от царски двери и един чудесен проскинарий. В двора на черквата има лековито аязмо и са „складирани“ множество артефакти от римската епоха. В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна базилика с три апсиди и с открита нартика от запад и юг. Над западния край на сградата е издигната камбанария с кубе. Църквата е с приблизителни рамери: дължина – 21 м; ширина – 10 м. Цялата вътрешност на храма е била изографисана през 1882 г. Истинско богатство за църквата е големият и прекрасен дърворезбен иконостас, който според специалисти е дело на майстори (марангози) от Дебърската художествена школа.
  • Множество параклиси и оброчища – седем, а според някои сведения, общо осем на брой.
  • Северно от селото се намира висок и отвесен, кафяво-червеникав скат, наричан от местните жители „брег“.
  • Тракийски могили, над десет на брой в околността, но и в селото. Върху единствената могила в старата част на селото, чрез използване на наличен от по-старо време менхир и с помощта на каменни артефакти от римско време, е изградено християнско оброчище „Свети, Свети Петър и Павел“ – съчетание, несрещано и несъбщено дотогава от науката, на практика уникално за България.
  • Средновековен параклис „Св. Архангел Михаил“
    Параклисът Св. Архангел Михаил се намира в северозападната част, малко над селото. Идващите от посока гр. Дупница към с. Червен брег, могат да го видят от пътя, сгушил се малко над реката, преди нивите.
  • Всички оброчища, както и напрестолните камъни в църквите и параклисите, са от преработени или автентични каменни артефакти от римско време.
  • Раннохристиянска базилика от 4 век – в процес на археологическо проучване.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Червен брег принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Червен брег.
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – основно училище (I – VIII клас) с общинско финансиране и закрито 2012 година.
  • Целодневна детска градина – с общинско финансиране.
  • Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 20 в Министерството на културата на Република България. Дейности: Група за художествено слово и секция Млад приятел на песента; библиотека – 6760 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Селски събор на Спасовден.
  • Кукерски игри на 1 януари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Начо Кръстев – първият кмет на селото след Освобождението, депутат във Второто Велико народно събрание – 1881 г. /Консервативната партия/.
  • Йордан Милошев (1920) – Участник в Отечествената война 1944 – 1945 г. в състава на Пета българска армия съвместно с Югославска народноосвободителна армия и български военнопленник през втората световна война 1944, един от градителите на НДК София, писател, общественик.
  • акад. проф. Тодор Самодумов (1878 – 1957)
  • Иван Кавдански – дългогодишен, образован за времето си учител и свещеник в селото и на други места.
  • Стоил Ил. Бонев – учител и общественик, написал единствената за сега „История на с. Червен брег“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мушмов, Н., „Колективни находки на монети през 1925 – 1926“, в Известия на археологическото дружество, IV, 1926/1927, с.272;
  • Геров, Б., „Проучвания върху западно тракийските земи през римско време“, в Годишник на Софийския университет – Филологически фактултет, 1959, LIV, 60, с.241 и 304;
  • Младенова, Я., „Необнародвани паметници на Хермес“, в Археология, IX, 1967, с.41;
  • Извори за българската история, т.XVI: Турски извори за българската история, София, БАН, 1972 г., с.186;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31;
  • Соколоски, Методија, Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М., Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник., София, 2002, изд. Пенсофт., с.179;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бонев, Стоил, История на с. Червен брег, София, 2001 г., изд. „Ваньо Недков“
  2. „Българите през 16 век“, автори Елена Грозданова и Стефан Андреев
3. „История на Дупница и Дупнишко“, авторски колектив, 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]