Свети Спас (Червен брег)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Спас“
St Spas Cherven breg.3.jpg
Общ изглед
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Червен брег
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Дупница
Тип на сградата еднокорабна, триконхална
Време на изграждане XV – XVI век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние нуждае се от реставрация
„Свети Спас“ в Общомедия

„Свети Спас“ или „Свето Възнесение Господне“ е късносредновековна българска църква в село Червен брег, община Дупница.

Църквата се намира в северните покрайнини на село Червен брег, в местността „Къро“, над десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на старото село.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Представлява еднокорабна и едноапсидна църква с две полукръгли певници на северната и на южната стена, с полуцилиндричен свод, полузарината в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж – от ломени камъни, споени с бял хоросан. Сводът е изцяло каменен, покрит с каменни плочи (тикли). През последните години, очевидно за предотвратяване на влага и течове в храма, върху каменните плочи са наредени нови керемиди. В апсидата е прорязано малко тясно прозорче. Над ниската дървена порта е патронната ниша. Вдясно от входа има малка гранитна база от колона.

Стените са дебели, без сантрачи или друга система за укрепване. Подът е землен от трамбована местна червена пръст. На източната стена има полусферична проскомидийна ниша, до нея на северната стена – по-малка правоъгълна ниша. На места над южната певница има следи от нова циментова замазка. Пред абсидата е разположен голям квадратен камък от преработена основа от римска колона с предназначение за напрестолен камък, около който е разположен паянтов дървен олтар (късна изработка), увенчан с дъсчен кръст.

Над входа има фрагмент от ктиторския надпис – оцелели са само няколко букви. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, учител в Дупница, преписва надписа над входната врата: "Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь (не се чете) вь лето 7103 (написано със старобългарски букви, което съответства на 1595 г.) помени...(не се чете) ". Този надпис говори не за съграждане на църквата, а за последваща поправка, така че датировката му може да се търси доста по-назад във времето. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен.

На южната стена вдясно от певницата са изписани в цял ръст св. св. Константин и Елена, вляво от нея са образите на неизвестен светец и на св. Никола. На източната стена вдясно е изписан светец в кула – вероятно св. Симеон Стълпик. Останалите оцелели фрагменти и образи (в апсидата и на западната стена) са силно повредени и не подлежат на идентификация. Според оглед от 20.02.2012 г., извършен от специалисти от Министерството на културата, БАН и Окр. музей в Кюстендил, тяхното мнение е за уникална ранносредновековна черква, несрещана подобна в Югозападна България.

Църквата не е паметник на културата. Предполага се, че е изградена през османския период (XV-XVI в.). Тази датировка не е окончателна и вероятно в хода на реставрационните работи в храма и археологическите разкопки в района ще претърпи корекции.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Църквата носи името на християнския празник Възнесение Господне. В България празникът е известен и под името „Спасовден“, дума, която произлиза от „спасението“ на Христос. Светец свети Спас няма, поради което и храмовете, означавани с това име, са посветени в действителност на Светото Възнесение. Празникът се почита винаги в четвъртък, наред с другите велики празници на 40-тия ден от първия ден на Пасха.От изключителна важност е факта, че допреди петнадесетина години на традиционният курбан на Спасовден редовно, векове наред, са се събирали жители от пет-шест околни села. Явно е твърде необходимо на специалистите да се напомня да проучват задължително запазеното в паметта на местните!

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • .Меджидиев, Асен, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г., с. 80
  • Бонев, Стоил, История на с.Червен брег, София, 2001 г., ИК"Ваньо Недков", 95 с., с. 15

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България