Блатино
| Блатино | |
|---|---|
  Блатино  Блатино | |
| Общи данни | |
| Население | 133 души[1] (15 септември 2022 г.) 19,8 души/km² |
| Землище | 6,726 km² |
| Надм. височина | 599 m |
| Пощ. код | 2617 |
| Тел. код | 0701 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 4354 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Дупница Методи Чимев (ГЕРБ) |
Блатино е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил. В непосредствена близост до селото преминават автомагистрала „Струма“ и първокласен път Е79. Град Дупница е на 6 км, столицата София на 60 км, а областния център Кюстендил на 45 км.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите писмени сведения за селото са от средата на XVIII век когато е споменато като Горно или Малко Яхиново. По късно е наречено Гьол чифлик, заради съществувалия турски чифлик и наличието в землището му на „гьолове“ – малки почти пресъхващи през лятото езера, образувани от подпочвени и дъждовни води и използвани за напояване. Селото е прекръстено на Блатино в 1934 година.[2]
При избухването на Балканската война един човек от Гьол чифлик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Това е Александър Митов, 24-годишен земеделец, записан в 1 рота на 14 Воденска дружина.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църквата Свети Дух (Света Троица) – в центъра на селото, осветена и открита през 2009 година.
- Ежегодният събор на селото е на православния празник Свети Дух (Света Троица). Винаги в понеделник 51-вият ден след Великден!
- Интересна природна забележителност е червеникавия пясъчен овраг „Цръвените брегове“ с една силно ерозирала вече пирамида „Чучката“ – умалено подобие на мелнишкия пейзаж.
- Параклисът „Св. св. Константин и Елена“ се намира на около 2,5 км югозападно от селото. Ежегоден празник с курбан на 21 май. Според легендарни сведения на мястото е съществувал манастир от XIV век.
- Оттук по майчина линия е корена на бившия премиер на България Иван Костов.
- Кметски наместник на селото от декември 2019 г. е Валери Кирилов Върбанов (безпартиен).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
| ||||||||
