Яхиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яхиново
Общи данни
Население 1 979 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,276 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 2622
Тел. код 07032
МПС код КН
ЕКАТТЕ 87727
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Яхиново
Владимир Боцев
(ОДС, ЗНС)

Яхиново е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил. Яхиново се води квартал на град Дупница, но има собствен кмет.

География[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото са открити находища на глина. Селото се намира на 2 километра от Дупница. Намира се между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Яхиново е 2-ро по големина село след Крайници в Община Дупница. Макар че е село, то е по-голямо от градове като Бобошево, Ахтопол, Плиска, Обзор, Бяла (Варненска област), Земен и други.

Край селото минава стар римски път от първия голям завой между Аракчикския мост и отклонението за Големо село, през с. Пиперево, Ширинта, Могилата над глинената кариера, покрай Яхинските гробища, Зла бара, моста в началото на село Червен брег („хубав мост“-Евлия Челеби), покрай Джубрена и Верила над с. Крайници, кръстопътя Яребковица-Самоков и от него покрай Трънава могила (срещу Бончук) за „големия и хубав“ град Германа (виж Wikipedia, Акад. Йордан Иванов – „Северна Македония, Исторически издирвания“ 1906, стр.25 и след нея).

История[редактиране | редактиране на кода]

Името си село Яхиново получава, докато България е била под османска власт. Според легендата, тогава е имало турчин, който се е казвал Яхин бей. Той защитавал населението на селото – бил мъдър и справедлив. Хората го уважавали за тези му качества. Затова след години името на селото станало Яхиново – в памет на този човек.

Има и друга версия. Селото е известно с животновъдство от незапомнени времена.

Произвеждали млечни продукти.

А ехинос на гръцки значи – мляко, масло. Та, възможно е това да е залегнало в името на Яхиново.

Няма сведедения за съществувало селище преди османската власт, но от легенди се знае, че е имало поселение на няколко километра на север от селото, в местността „Царако“. Открити са следиот жилища. Село Яхиново непосредствено преди Освобождението от османска власт е било едно почти напълно българско село. От 85 къщи, 81 са били български – християнски и само 4 са били турски. Населението е брояло около 500 души. В селото е имало черква – „Света Петка“, построена през 1883 год, която е действаща и сега. Имало е един турски чифлик и метохска земя на Рилският манастир. Основният поминък, както и навсякъде тогава е бил земеделието и скотовъдството. Повечето от хората са имали собствена земя, но някои са работили и в чифлика. Животът е бил тежък, но глада и мизерията са били поносими. Децата са учили в българско училище. Няма сведения за участието на хора от селото в Априлското въстание от 1876 г. През 1877 година избухва Руско-турската война. От моята баба съм запомнил един разказ, която тя чула от нейната майка Севета, която е била още мома през това време. Когато руската армия наближила София през зимата на 1977 година, в една от къщите имало седянка. На тази седянка дошла и една от дъщерите на турчина – чорбаджия на чифлика. По време на седянката прабаба ми се пошегувала с турското момиче и му казала – „ Казъм – москволар София гелмек, тюрклар Стамбул качмак”-„Московците са вече у София, а турците трябва да бягате към Стамбул”. Туркинчето се разплакало и си отишло. Но знаейки огмъстителният нрав на турците, домакините скрили прабаба ми, кото я покрили с рогожи и натрупали черги върху тях. След малко пристигнал турчина, с още няколко други и накарал дъщеря си да посочи онова момиче, което е казало тези страшни думи. Туркинчето не могло да намери прабаба ми, а турците не се сетили да поразровят и тя се спасила. Но само няколко седмици след този случай, вече наистина турците от София започнали да бягат. Бягащите хиляди турци – на 5 януари (н.с.)1878, късно вечерта година стигнали до Дупница. Много от тях се настанили в турските махали на Дупница, а доста турци се разположили на бивак в днешната Горна махала и около месността „Рибарника“. Рано сутринта на 6 ти януари „ Йордановден” – стотици от тях – воръжени мъже – тръгнали да търсят храна. Най близкото село до бивака – Яхиново е било нападнато в зори на християнският празник – „Водици“. Турците се втурнали в селото и започнали да грабят. Грабели всичко, което могат да отмъкнат – жито, картофи, храни и добитък. От гърмежите се събудило цялото село и хората панически почнали да се спасяват, а много от мъжете започнали отчаян отпор. Грабили овце, крави, коне, магарета, кози, кокошки, а свинете застрелвали. Стотици хора, заварени още по леглата си, взели най необходимото и почнали да бягат, а пред много къщи се оказвало жестока съпротива. Били подпалени няколко къщи и обори. Времето било много студено и имало сняг до коленете. Тогава, другата ми прабаба Анастасия, грабнала дядо ми – Андон, който тогава е бил само на няколко месеца и заедно с всички други побягнали към близкото село Тополница, което е на около 7 – 8 километра на север. Някъде преди обяд на Йорданов ден, в центъра на село Тополница се били били събрали десетки хора да участват в церемонията по хвърляне на кръста. Тъй като тогава нямало телефони – тополничани нищо не знаели за трагедията, разиграваща се само на няколко километра от тях и хората се веселели както си е реда – на този голям християнски празник. Точно преди да се хвърли кръста, присъстващите изведнъж видяли огромни тълпи да се спускат от баира между двете села. Стотици изплашени и премръзнали хора от село Яхиново били посрещнати и се настанили по къщите на село Тополница и там изкарали цялата зима.. Когато някои мъже се върнали на другият ден, заварили страшна картина. Едно напълно разграбено полуразрушено село. Пред къщите, по улиците и по дворовете имало множество трупове на избити турци и на много българи от селото. Турските бежанци вече били избягали на юг към Горна Джумая и хората лека по лека се заели да възстановяват щетите. Първо били погребани избитите, за чийто брой не се знаят цифри, но се предполага, че са били десетки. След това се заели и с възстановяване на материалните загуби. Почти всички оцелели от грабежа, успели да се спасят и от глада и мизерията, които го последвали и благодарение на помощта от други, главно на хората от село Тополница, лека полека се завърнали и възстановили живота в Яхиново. В следващите години – селото отново станало нормално българско село. Земята на чифлика била разделена от хората и живота си продължил. Няколкото турски семейства напуснали и Яхиново се превърнало в 100% българско село – каквото е и до днес. Десетки яхиновци участват във войните и много от тях дават живота си. Няма сведения за участие на хора от Яхиново в юнското и септемврийските въстания през 1923 година. През партизанското движение няма регистрирани партизани, а също и ятаци. През 1956 -57 год е кооперирана земята на селото. Както и навсякъде, така и тук е имало репресии срещу несъгласните, но няма факти за жертви. През 1942 – 44 год, селото е електифицирано, а през 1965 – 66 е водоснабдено. До тогава за пигейни нужди са използвани само две чешми от местен водоизточник. Впоследствие (60-70-те години на 20-ти век) селото се разраства, като в него се заселват много хора от други села и в края на 80 те години на миналият век, достига до над 3000 души. През 1967 е построено ново училище, в което са се учили до над 300 деца. Днес (2015 г.) село Яхиново е вече под 2000 души. Има стотици хора от селото, които отидоха гурбетчии в Италия, САЩ, Германия, Испания, Гърция и на много други места. Яхиново, както и всички други села усети страшната криза и тя се отрази жестоко върху живота на хората. Но те се борят и засега успяват да оцеляват в мого трудни условия. Селото е от малкото останали, в които все още има и училище и детска градина, въпреки, че в него още няма циганско население

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Долни ливади“ и част от „Средни ливади“ днес е разположен крупен химико-фармацевтичен комбинат, който дава основния поминък на населението от селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото изповядват православно християнство. В черквата „Света Петка“ има лековит кладенец, чиято вода помага за различни заболявания на очите. Заради тази вода в селото се стичат хора от цяла България.

Обществени институции и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

  • През селото минава ЖП линията Дупница – София, на жп спирката в Яхиново спират всички пътнически влакове. От селото водят пътища и до Сапарева баня и Самоков.
  • Покрай селото минава и Европейски път Е79, свързващ Кулата със София
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]