Тешово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тешово
Teshovo-tower.jpg
България
Red pog.png
Тешово
Област Благоевград
Red pog.png
Тешово
Общи данни
Население 174 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 39,46 km²
Надм. височина 711 m
Пощ. код 2927
Тел. код 075215
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 72374
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, СДС)

Тѐшово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Изглед към Тешово с църквата „Свети Димитър“.

Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Разположено е в Южен Пирин, в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 m надморска височина и на 25 km югозападно от град Гоце Делчев. Други върхове от север на юг са Свещник - 1975 m, Муторок - 1970 m, Гьоргов гроб -1560 m, Свети Константин - 1750 m, Свети Петър - 1757 m, Чинило - 1417 m.

Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 km2.

Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета, сърни, мечки, вълци, лисици, зайци и катерици, язовци и диви котки. По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли, сиви картали и соколи. По-ниско живеят глухари, кеклици и яребици. По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва.

Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.

Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото. В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед. В зависимост от растителността има няколко вида — акациев, "зайча метла" и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.

История[редактиране | edit source]

В Тешово има запазена средновековна каменна кула, която е обявена за паметник на културата.

През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи (пехци) и няколко самокова, като последният е спял да работи през 1916 година. В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар, Сяр, Солун, Зиляхово, Драма, Алистрати, Нигрита, Правища, Кавала, Пазарджик, Пловдив. Към края на 18 век в Тешово е имало "керхана" за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.[1]

С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата „Свети Димитър“ построена през 1843 - 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си у нас е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново.“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.

Султански ферман за даване право на църквата „Свети Димитър“ в Тешово да бие клепало по време на църковни религиозни обреди, 1836 г.

През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1873 учителя Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език. Същият учителства в селото до 1880 година.[2]

През 19 век Тешово е голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тешево (Téchévo) е посочено като село със 159 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 470 българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Тетюво като село със 130 български и 23 турски къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Тешово, на ЮЗ от Неврокоп 4 часа. Лежи на източната страна на Али Ботуш, на стръмно място. Над селото има дъбрава, отдето извира поток, минува през селото и през Лъки. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 45 ченика. Сега се появи и гъркоманска партия. Причината била силният град, изпратен нарочно от Провидението да накаже нечестивците, които не рачат да припознаят гръцкия владика. Къщи 230: българе 200 и 30 турци.[5]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 1200 българи-християни, 120 турци и 60 цигани. [6].

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тешово живеят 1 600 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 58 ученици.[7]

През 1908-1909 година селото има 193 български къщи и 26 турски къщи. Населението се препитава със земеделие, скотовъдство, въглищарство и кираджийство.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Тешово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се организира традиционен събор — празник на селото и църквата. От всички краища на България се стичат роднини и потомци на Тешовалии. А на 29 юни (Петровден) има традиция да се нощува на Беглижките ливади, местност на около 2 часа път пеша от селото. На сутринта се прави курбан за здраве до параклиса "Св. Петър", който се намира почти на самия едноименен връх и само на 10 минути от Беглижките ливади.

Личности[редактиране | edit source]

Паметникът на Атанас Тешовски в Тешово.
Родени в Тешово
  • България Атанас Тешовски (1866 - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Вангел Япов, български хайдутин
  • България Димитър Шабанов (1920 - 1996), български агроном
  • България Иван Попниколов (1853 - 1912), български просветен деец и революционер
  • България Петко Пелтеков, български учител в Баня и Якоруда (1873 - 1888), в Горна Джумая (1888 - 1892), след което е свещеник в Бучино и Бараково, а от 1901 година в Абланица, Ловешко[10]

Литература[редактиране | edit source]

  • Пелтеков, Александър. „Тешово“, Второ поправено и допълнено издание, София, 2006, 216 стр.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георгиев, Георги. "Старата железодобивна индустрия в България". София, 1978, стр. 133-135.
  2. Автобиография на Спас Прокопов. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.194
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 194
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.112-113.
  8. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.80
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.883.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.510.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.