Успение Богородично (Илинден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Вид на храма правословна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Илинден
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1828 – 1831 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично“ е православна църква в гоцеделчевдското село Илинден (Либяхово), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Обявена е за паметник на културата.[3][1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е завършена в 1831 година. В архитектурно отношение е обширна трикорабна псевдобазилика, с голяма женска църква, без купол и с нартекс на запад и на юг.[1] Изградена е от камък. Корнизите също са от камък.[3][2] На югоизточния ъгъл до църквата в 1885 година е долепена невисока камбанария. До северната стена е долепен параклис „Три Светии“, който е построен заедно с църквата в 1828 – 1831 година.[3][2][1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът е разделен на три кораба с два реда колони. Таваните са високи и равни[2] с апликирани розетки и изображение на Христос Вседържител над централния кораб.[3] Стенописи има единствено в патронната ниша, в която е композицията „Успение Богородично“, както и върху западната фасада, където е „Света Богородица с младенеца“.[1]

Иконостасът е монументален таблен с три реда икони.[4] Паната под иконите са с традиционните сцени от „Шестоднева“ и композиции от Стария Завет.[4] 46-те иконостасни и 14-те преносими икони са с високо качество. Част от тях са дело на дебърските майстори Христо, Исай, Серафим и Кузман Макриеви.[5] Царските икони са десет. Три – „Света Богородица с младенеца“, „Свети Николай“ и „Христос Вседържител“, са дело на неизвестен зограф от 1824 г., а останалите – „Свети Димитър“, „Архангел Михаил“ (подписана и датирана 1833), „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Теодор“ и „Възнесение Христово“ (подписана и датирана 1835) са на Димитър Молеров и са рисувани в периода 1833 - 1835 година.[4] Това са и едни от най-красивите творби на Молеров, който е автор и на 13-те празнични икони, на дейсисните и на „Христос Велик Архиерей“ върху владишкия трон.[4] Иконите от 1890 година са дело на зограф Димитър Неделчев от Каракьой.[4]

По венчилката и царските двери на иконостаса има ажурна резба, дело на Атанас Теладур.[3][4] Произведения на Самоковската художествена школа са рисуваните пана „Благовещение“, иконата „Храстос Уброс“ и шест икони от параклиса „Три Светители“ - „Света Богородица Елеуса“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Кръстител“, „Три Светители“, „Свети Иван Рилски“ и „Покров Богородичен“. На четири от последните икони като дарител е обозначен Ефрем монах, от което се заключава, че вероятно са донесени от Рилския манастир около 1837 - 1838 година, когато там за същия дарител работи самоковският зограф Йоан Иконописец, ученик на Христо Димитров.[4] Иконата „Успение Богородично“ от XVIII век, разположена на южната стена до иконостаса, е смятана за чудотворна.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 417.
  2. а б в г Църквата „Успение Богородично“ в Илинден. // Corect. Посетен на 10 ноември 2014.
  3. а б в г д Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  4. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България