Успение Богородично (Илинден)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | правословна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Илинден |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | 1828 – 1831 г. |
| Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ е православна църква в гоцеделчевдското село Илинден (Либяхово), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Обявена е за паметник на културата.[3][1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е завършена в 1831 година. В архитектурно отношение е обширна трикорабна псевдобазилика, с голяма женска църква, без купол и с нартекс на запад и на юг.[1] Изградена е от камък. Корнизите също са от камък.[3][2] На югоизточния ъгъл до църквата в 1885 година е долепена невисока камбанария. До северната стена е долепен параклис „Три Светии“, който е построен заедно с църквата в 1828 – 1831 година.[3][2][1]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Интериорът е разделен на три кораба с два реда колони. Таваните са високи и равни[2] с апликирани розетки и изображение на Христос Вседържител над централния кораб.[3] Стенописи има единствено в патронната ниша, в която е композицията „Успение Богородично“, както и върху западната фасада, където е „Света Богородица с младенеца“.[1]
Иконостасът е монументален таблен с три реда икони.[4] Паната под иконите са с традиционните сцени от „Шестоднева“ и композиции от Стария Завет.[4] 46-те иконостасни и 14-те преносими икони са с високо качество. Част от тях са дело на дебърските майстори Христо, Исай, Серафим и Кузман Макриеви.[5] Царските икони са десет. Три – „Света Богородица с младенеца“, „Свети Николай“ и „Христос Вседържител“, са дело на неизвестен зограф от 1824 г., а останалите – „Свети Димитър“, „Архангел Михаил“ (подписана и датирана 1833), „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Теодор“ и „Възнесение Христово“ (подписана и датирана 1835) са на Димитър Молеров и са рисувани в периода 1833 - 1835 година.[4] Това са и едни от най-красивите творби на Молеров, който е автор и на 13-те празнични икони, на дейсисните и на „Христос Велик Архиерей“ върху владишкия трон.[4] Иконите от 1890 година са дело на зограф Димитър Неделчев от Каракьой.[4]
По венчилката и царските двери на иконостаса има ажурна резба, дело на Атанас Теладур.[3][4] Произведения на Самоковската художествена школа са рисуваните пана „Благовещение“, иконата „Храстос Уброс“ и шест икони от параклиса „Три Светители“ - „Света Богородица Елеуса“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Кръстител“, „Три Светители“, „Свети Иван Рилски“ и „Покров Богородичен“. На четири от последните икони като дарител е обозначен Ефрем монах, от което се заключава, че вероятно са донесени от Рилския манастир около 1837 - 1838 година, когато там за същия дарител работи самоковският зограф Йоан Иконописец, ученик на Христо Димитров.[4] Иконата „Успение Богородично“ от XVIII век, разположена на южната стена до иконостаса, е смятана за чудотворна.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 417.
- ↑ а б в г Църквата „Успение Богородично“ в Илинден // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-10. Посетен на 10 ноември 2014.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 216.
| |||||||||||
