Теплен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теплен
Общи данни
Население 456 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 1316±0 km²
Надм. височина 792 m
Пощ. код 2935
Тел. код 07528
МПС код Е
ЕКАТТЕ 72268
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, ДПС)
Кметство
   - кмет
Теплен
Живко Петелов
(ОДС)

Тѐплен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Теплен се намира в планински район. Разположено е на Бесленския рид. Най-високата точка в землището му е връх Тепленски връх - 980 метра, намиращ се на самата граница с Гърция при гранична пирамида номер 146.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Теплен (Папа Вълкан) са регистрирани 78 лица.[1]

В XIX век Теплен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Теплен (Téplen) е посочено като село с 45 домакинства и 130 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Теплен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 360 души, всички българи-мохамедани[3] в 135 къщи.[4]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Теплен има мюсюлманско мъжко население 156 души, което живее в 45 къщи.[5] През 1899 година селото има население 370 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва ислям. В османски данъчен регистър за ленните владения в Западните Родопи и Серско от 1499 - 1502 година се споменава, че населението на селото е било вече мюсюлманско.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 196.
  4. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
  5. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.
  7. Хюсеин Мехмед – Помацие и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 18-19
     Портал „Македония“         Портал „Македония