Свети Никола (Гайтаниново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
България
41.4525° с. ш. 23.7128° и. д.
„Свети Никола“
Област Благоевград
41.4525° с. ш. 23.7128° и. д.
„Свети Никола“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Гайтаниново
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Гоце Делчев
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1839 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Никола“ е възрожденска българска църква, енорийски храм на село Гайтаниново, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е построен в 1839 година. В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна псевдобазилика с полуциндрична апсида с пет олтарни ниши, открит притвор на запад и навес на юг. Вътрешните размери на храма са 18 m дължина и 12 m ширина. В 1879 година е преустроена и е построен четиристенен купол. От запад в 1885 година е пристроена висока камбанария с две камбани – малката е дар от Света гора, а голямата е отлята в Гайтаниново в 1871 година. В 1890 година на камбанарията е сложен часовник, дело на Братя Димкови от Горно Броди.[1]

Трите кораба в интериора са разделени от два реда с по 7 дървени колони. На запад има женска църква. Таваните на корабите са апликирани и изписани, като този над средния кораб е повдигнат и свързан с колонадите чрез холкел.[1]

Апсидата е изписана като в центъра ѝ е изображението на Богородица Ширшая небес. Изписан е и парапетът на женската църква, където е изобразено Успение Богородично,[1] дело на банския живописец Димитър Молеров.[3]

Иконостасът е голям резбован и изписан, като хоризонтално е разделен на цокъл, царски икони, лозница, празнични икони, лозница, празнични икони, апостолски икони и венчилка. На цокълните табла има изрисувани букети и образи. Лозниците са изписани примитивно. Царските двери, кръжилото, четирите разделителни колонки, убрусът и венчилката са резбовани с богата, пластична, на места ажурна позлатена резба. Скулптрирани са и два архангела със свещници. Неизвестният автор е добър, опитен резбар. Изработката е от 1861 година според ктиторския надпис на царските двери.[1]

Царските икони са 18 – 12 от тях са донесени от Света гора в 1839 година, а 6 са дело на по-късен зограф и са по-шаблонни. Двата реда празнични икони, апостолските и малките целувателни са дело на трети зограф.[1]

Ценни са и владишкият трон, амвонът, проскинитарият, на който е храмовата икона и балдахинът, който има резбовани фронтони и кръжила. Задпрестолното разпятие е от 1862 година.[1] Пред иконостаса има два мраморни свещника, а на пода в центъра на средния кораб има три мраморни плочи – на средната е изобразен двуглав орел, а на страничните розети.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 409.
  2. Черква „Свети Никола“ - Гайтаниново. // Посетен на 13 ноември 2015.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том 2. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 289.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
  5. Черква „Свети Никола“ - Гайтаниново. // Посетен на 13 ноември 2015.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България