Садово (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Садово
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
Общи данни
Население 431 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11 718 km²
Надм. височина 559 m
Пощ. код 2922
Тел. код 07528
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65108
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Кметство
   - кмет
Садово
Георги Парасков
(НДСВ, СДС)

Са̀дово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Садово се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Садово са живели 116 немюсюлмански домакинства, 12 на тюркмени-мюсюлмани и 9 новоприели исляма.[1]

Църквата „Света Параскева“ е от 1863 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Садово (Sadovo) е посочено като село със 78 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 200 българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Садово като село с 44 български и 24 турски къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Садово, на ЮЗ от Неврокоп 2 часа. Сградено до един хълм Кендик. Наоколо плодородна равнина. В църквата четат смесено. Училище смесено, с 15 ученика. 65 къщи; 20 турци и 56 българе.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 401 души, от които 288 българи християни и 113 турци.[6]

Селото е населено с местни българи и потомци на бежанци от Егейска Македония и по-точно от района на днешните селища Като Неврокопи (Зърнево) и Като Вронду (Долно Броди). Последното село от българска страна преди граничният пункт Илинден - Ексохи (Възем).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 14 октомври има събор в чест на Света Петка. Празникът се отбелязва на селския площад.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 74.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
     Портал „Македония“         Портал „Македония