Филип Цветанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Цветанов
български революционер
Роден
около 1845 г.
Починал
1895 г. (50 г.)

Филип Цветанов, известен като Филип войвода е български революционер, участник в Българското опълчение и Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Цветанов е роден около 1845 година в неврокопското село Гайтаниново, което тогава е в Османската империя. Напуска Гайтаниново и емигрира в Русия няколко години преди Априлското въстание от 1876 година. Влиза в средите на революционната емиграция. След избухването на Руско-турската война в 1877 година се записва доброволец в Българското опълчение.[1]

След Берлинския договор шест месеца остава в България, след което по време на Кресненско-Разложкото въстание обикаля Мелнишко и към него се присъединяват Петко Каратодоров и Димитър Имандиев от Гайтаниново. В пролетта, на петата седмица на великия пост, в 1879 година, влиза с чета в Македония. В четата влизат Ташко от Парал, Иван Самарджиев, Петър Белювски, Димитър от Русилово, Димитър Имандиев, Петър Гювделиев, Мито Кюлюмов - и тримата от Гайтаниново, Васил Шебанчето от Тешово,[1] Ангел Белотинцалията, Георги Козаров от Голешово, Даскала Иван от Команич, Костадин Ливадишалията, Иван Зърновалията и Харизан Либяховалията и други. Към четата му се присъединяват четирима участници от Кресненско-Разложкото въстание, заловени при Хърсово, но по-късно освободени от Мелнишкия затвор. Предаден от Петър Сарафов, Филип войвода е обграден в Стъргач и води сражение с редовна турска войска и башибузук, в което загиват 7 турци, а 6 въстаници са пленени и затворени в Неврокоп. Филип войвода се спасява в Лъчкото дере. Вследствие на това избухва афера, от която пострадват Моню от Либяхово, Илю Малаков и още един друг човек от Либяхово, Иван Карпузов, овчар, Никола Голушев, Георги Голушев от Гайтаниново.[2]

Действа в района на село Везник заедно с Делиолан Костадин и Милю войвода като избиват турци по Боздаг и Кърлуковското поле. Събират четите си със Зимбил войвода и общата им чета от 70 човека напада Калапот и взимат пари от Димко Пандев.[1]

В ноември на 1879 година Филип войвода се легализира след амнистия.[1][2]

Умира в 1895 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Из спомените на Спас Прокопов. // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 169.
  2. а б Из спомените на Спас Прокопов. // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония