Везник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Везник
Άγιο Πνεύμα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 334 m
Население (2001) 1954 души

Везнѝк (на гръцки: Άγιο Πνεύμα, Агио Пневма, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма, до 1930 Μόνοικον, Моникон,[1] до 1927 Βεζνίκον, Везникон[2]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1954 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 5 километра северно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио). В северната част на селото е разположен манастирът „Свети Илия“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

На хълма в южния край на селото са открити следи от праисторическо селище. На хълма Градискос са открити останки от древно укрепено селище. Околността е богата на минерали и има доказателства за железни мини. Също така, на няколко километра северозападно от селото е открита римска мраморна кариера от императорския период.[4]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е изчезналото съществително вез, бряст, запазено в другите славянски езици.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стара чешма в село Везник

През XIX век Везник е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. Енорийската църква „Света Параскева“ е от 1805 година. Край селото в 1857 година е построен манастирът „Свети Дух“, а в 1872 година - манастирът „Свети Константин“.[6][7] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Весникон (Vesnikon) живеят 1440 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Везнико (Vezniko) е посочено като село със 177 домакинства, като жителите му са 30 мюсюлмани и 400 гърци.[9]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Везник, доста големко село със 110 къщи и 260 жители гърци. Разположено е при полите на Боздаг на И от града, на разстояние 1/2 час. Пътят от града за селото е прав, равен; а от Мъглен и Дряново удолен и каменист. Околната част на полето е твърде плодородна и между другото дава добро качество тютюн и грозде. До Везник, малко на З е и новият манастир „Св. Дух“, на прекрасно местоположение, от дето се виждат всичките села по Серското поле. Има гръцка църква и гръцко училище „Св. Констандин“.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1245 жители, от които 125 турци и 1120 гърци.[11] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Везник (Veznik) се състои от 1380 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Моникон, но промяната влиза официално в регистрите в 1927 година. В 1930 година селото е прекръстено на Агион Пневма, в превод Свети Дух.[13]

В 1929 година е изградена старостилната църква „Свети Георги“.[7] В 1964 година е построен манастирът „Въздвижение на Светия кръст“,[14] а в 1990 година - манастирът „Свети Илия“.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Везник

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μόνοικον - Άγιον Πνεύμα
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βεζνίκον - Μόνοικον
  3. Ιερά Μονή του Προφήτη Ηλία. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 2017-06-26.
  4. [1] Dimitrios C. Samsaris, A history of Serres (in the Ancient and Roman times), Thessaloniki 1999, p. 161-162 (Website of Municipality of Serres)
  5. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 89.
  6. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2014-10-31.
  7. а б Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος. // Δαρνακοχώρια. Посетен на 2018-01-02.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  9. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 124.
  10. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 838.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  12. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Διακοπές. // In.gr. Посетен на 2018-01-02.
  15. Ιερά Μονή του Προφήτη Ηλία. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 2017-06-26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония