Тополян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Албания вижте Топоян.

Тополян
Χρυσό
Гробищната църква „Животворящ източник“
Гробищната църква „Животворящ източник“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 105 m
Население 1020 души (2001)
Покровител Атанасий Велики[1]

Тополя̀н или Тополѐн (на гръцки: Χρυσό, Хрисо, катаревуса: Χρυσόν, Хрисон или Χρυσός, Хрисос, до 1927 Τοπολιάνη, Тополяни[2]) е село в Гърция, център на дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1020 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 10 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Тополяне от местното име Топола, *Тополи (дол), прилагателно от топола с -. Сравними са много подобни имена в българската и славянската топонимия.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Тополян е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пополяни (Popoliani) живеят 960 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тополене (Topolène) е посочено като село със 192 домакинства, като жителите му са 500 цигани и черкези.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополян брои 1080 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тополен (Topolen) се състои от 1075 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са заселени гърци бежанци и според преброяването от 1928 година Тополяни е смесено местно-бежанско село с 16 бежански семейства и 60 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Хрисос.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тополян
Починали в Тополян
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Лесев Тошев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
  4. Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 458, л. 5, 6
     Портал „Македония“         Портал „Македония