Петелинос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петелинос
Πεθελινός
Pethelinos.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Серско поле
Надм. височина 4 m
Население 602 души (2001)

Петелинос (на гръцки: Πεθελινός) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас, област Централна Македония и има 602 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 10 километра югоизточно от Кешишлък (Неос Скопос), в Серското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Петелинос наброява 31 джизие ханета (домакинства).[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Питилинос (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Петелинос като село с 40 гръцки къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Петелинос е гръцко село.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Петелинос брои 250 цигани.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Петелинос е смесено местно-бежанско село с 6 бежански семейства и 24 души.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 – 147.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония