Горна Нушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Нушка
Μέταλλα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Надм. височина 371 m
Население 275 души (2001)

Горна Ну̀шка (на гръцки: Μέταλλα, Метала, до 1934 Άνω Δαφνούδι, Ано Дафнуди,[1] до 1927 Άνω Νούσκα, Ано Нуска[2]) е село в Гърция, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 275 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 9 километра източно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Нуска (Ano Nouska) живеят 264 гърци.[6] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Нуска (Nouska) е посочено два пъти – веднъж като село в Серска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Горна-Нуска, малко село на СИ от Довища; при полите на Боздаг. То е предел между Серската и Зъхненска каза. Долна Нуска, на разстояние от 1/4 час принадлежи на Зъхненската каза. Земя плодородна; искарва добър тютюн. Гръцка църква. 45 къщи, 200 жители. Всички християне, говорят турски без изключение.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горна Нуска брои 240 жители, всички турци християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 198 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Ано Дафнуди, а в 1934 – на Метала.[12]

В 953 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Δαφνούδι - Μέταλλα
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Νούσκα - Άνω Δαφνούδι
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 165.
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 102.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 124 и 146.
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 839.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония