Вернар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вернар
Παραλίμνιο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Сярско поле
Надм. височина 2 m
Население 713 души (2001)

Вернар (на гръцки: Παραλίμνιο, Паралимнио, катаревуса: Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1927 година Βερνάρ, Вернар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 713 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 18 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Вернар е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Вирнари (Virnari) е посочено като селище в Сярска каза с 9 домакинства, като жителите му са 25 цигани.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Вернар, село, разположено почти до самото езеро Тахинос, а 1/4 час разстояние. Намира се на 1 час път на ЮИ от Тумба. Това село е чифлик; ако и да има много земя и плодородна, тя повечето остая необработена поради нехайството на стопанина, та жителите са принудени да се отдават на риболовство. Пътят е добър, но става тиняст зиме. 35 къщи, 170 дши. Едни от жителите са българе, други дърнаци. Точно не ми бе възможно да ги определя.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, от които 20 българи християни и 180 цигани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Вернар (Vernar) се състои от 120 жители българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Вернар попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Паралимнион, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 80 бежански семейства с 281 души.[6]

След Втората световна война е построена църквата „Рождество Богородично“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вернар

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Ἱερός Ναός τοῦ Παραλιμνίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 17 октомври 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония