Довища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Довища
Εμμανουήλ Παππάς
— село —
Църквата „Свети Христофор“, построена в 1912 г.
Църквата „Свети Христофор“, построена в 1912 г.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 233 m
Население (2001) 1121 души
Довища в Общомедия

Довѝща (на гръцки: Εμμανουήλ Παππάς, Емануил Папас, до 1933 Παππάς, Папас,[1] до 1927 Δοβίστα, Довиста[2]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1121 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра източно от град Сяр (Серес) в Серското поле в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е патронимично, вероятно от начално *Духовища, от прилагателното Духов от личното име Духо, възможно и от Дуко.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Довища е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Добица (Dobitza) живеят 2320 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дувища (Douvischta) е посочено като село с 212 домакинства, като жителите му са 600 гърци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Довища, голямо село на И от Сяр при полите на Боздаг. Пътят 3 часа е добър и прав. Жителите на това село са доста разбудени; нямайки достатъчно земя за обработване, отиват по другите села на работа. В Довище се обработват жита, грозде, памук и тютюн. Има гръцка църква и гръцко училище. 230 къщи с 1100 жители дърнаци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1500 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Довища (Dovichta) се състои от 1400 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]

Селото заедно с околните дарнашки села Субашкьой и Везник е основна база на гръцките андартски чети на Андреас Макулис и Стратис Адрамитиотис. В селото има голям гръцки революционен комите, който поддържа складове за оръжие, а жителите му пренасят оръжието през Орфанския залив.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Българската армия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

През 1927 година селото е прекръстено на Папас, а в 1933 година на Емануил Папас.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Емануил Папас в Атина
Родени в Довища
Починали в Довища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παππάς - Εμμανουήλ Παππάς
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δοβίστα - Παππάς
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 114.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 123.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 838 - 839.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  9. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 144. Посетен на 17 октомври 2013 г.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония