Андреас Макулис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреас Макулис
Ανδρέας Μακούλης
гръцки революционер

Роден
Починал

Андреас Макулис (на гръцки: Ανδρέας Μακούλης) e гръцки революционер, капитан на гръцка андартска чета в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макулис е роден в град Станимака, Източна Румелия. Става кожухар. Дезертира от българската армия, където отбива военната си служба, и се присъединява към Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Според други източници живее в България до 25-та си година и бяга в Османската империя през октомври 1906 година. Българските власти конфискуват имуществото му.[1]

Оглавява чета в Серско, действаща срещу четите на ВМОРО. Унищожава сеното и зърното на българите в Карликьой и Геди Дермен.[1] Наказва и гърците предатели. На 17 октомври 1906 година убива двама дейци на ВМОРО край Айдонохори. През януари 1907 година в Долна Джумая убива българския свещеник Попдимитров. През март в Таш Олук убива 11 българи от Горно Броди. През април в лъгадинското село Стефанина убива горския Мехмед Али Ефенди. През май в Нигрита убива българина Биска, действащ срещу гръцкия комитет.

На 2 май четата на Макулис се сражава с българска чета край село Верзяни (днес Психико), като гръцката чета губи 3, а българската - 5 души.[1] В началото на юли 1907 година изгаря нивите на българските села Мъклен и Дряново, районен войвода на които е Димитър Михайлов.[2] След убийството на андартския капитан Димитър Гоголаков в Сяр на 14 юли 1907 османските власти мобилизират войска от Зъхна и други части на района. Същия ден четата на капитан Макулис е в серското гръцко дарнашко село Довища (днес Емануил Папас, Гърция), където чака четата на Йоанис Силос от Карлъково, с която планират да нападнат Мъклен и Дряново. Четата му е обградена в селото от османски части и башибозук от турското село Сокол и след сражение загиват капитан Макулис и четниците Хрисафис Патриманис, Василиос Пситис, Анастасиос Амблямис и Евангелос Хадзиелевтериу. Спасяват се Николаос Цяпос и Сотирис Сосиос.[3][4] Името на Андреас Макулис носи улица в Сяр.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 147. Посетен на 14 октомври 2013 г.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  3. Ο Ανδρέας Μακουλης (Στενιμαχιωτης) και η μάχη της Δοβιστας (Εμμ. Παππας)
  4. Η μάχη της Δοβίστας
  5. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 100. Посетен на 1 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония