Тахино (дем Висалтия)
Тази статия е за селото. За езерото вижте Тахино.
Тахино Αχινός | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Висалтия |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 35 m |
Население | 365 души (2021 г.) |
Тахино (на гръцки: Αχινός, Ахинос, в превод морски таралеж) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 731 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Тахино е разположено на около 5 километра северно от Джинджос (Ситохори) в Сярското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано в XVII век на брега на едноименното езеро Тахино.[1] В XVIII век е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тахинос (Tachinos) живеят 660 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тахино (Tahino) е посочено като село със 158 домакинства, като жителите му са 480 гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Тахино:
„ | Тахино, Ахино или Таинос: християнско село близо до езерото Ахино; 1 църква, 1 училище, жителите са гърци, заниманието им е земеделие и риболов, 8 часа от града.[4] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Тахинос, разположено при едноименното езеро. От СЯр на ЮИ 6 1/2 часа. Околното поле, ако и да представя най-добра почва за оране, занемарено е. На селянете по-лесно е да се занимават с риболовство и затова всички са предадени на ловене. Гръцка църква и училище. 120 къщи гърци.[5] | “ |
В началото на XX век Тахино е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Тахинос има 650 жители гърци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тахинос (Tachinos) се състои от 750 гърци и в селото има гръцко училище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 1935 година езерото е пресушено и освободените площи са дадени на бежанци от Понт.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Индже | Ίντζέ | Микри Вриси | Μικρή Βρύση[8] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тахино
Димитрис Карипидис, гръцки бивш областен консултант на Сяр
Евгениос Хаитидис (р. 1942), гръцки депутат
Никос Ахиниотис, четник на Андреас Макулис, вероятно от Тахино
Тасос Карипидис (р. 1957), гръцки математик, депутат и номарх на Сяр (1995 - 2002)
- Свързани с Тахино
Андреас Яниотис (р. 1992), гръцки футболист, по произход от Тахино
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιερός Ναός Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
|