Направо към съдържанието

Апидия

Апидия
Απιδιές
— село —
Гърция
40.9833° с. ш. 23.4333° и. д.
Апидия
Централна Македония
40.9833° с. ш. 23.4333° и. д.
Апидия
Сярско
40.9833° с. ш. 23.4333° и. д.
Апидия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина11 m
Населениезаличено души (16 май 1928 г.[1])

Апидия (на гръцки: Απιδιές, Апидиес) е бивше село в Егейска Македония, днес на територията на дем Висалтия, област Централна Македония, Република Гърция.

Селото е било разположено на десния бряг на Струма, южно от Мерджан (Лигария).

През XIX век и началото на XX век Апидия е село, числящо се към Сярската каза, Нигритска нахия на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апидики (Apidiki) живеят 120 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Апидия (Apidia) е посочено като село с 21 домакинства и 14 жители мюсюлмани и 38 жители цигани и черкези.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише:

Апидя: чифлик, 1 църква, жителите са гърци; отстои на 2 часа от Нигрита.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Апидия, село 4 ч. на ЮЗ от Сяр. Тук си има чифлик х. Ахмет ага. Почва доста плодородна. Гръцка църква. 50 къщи гърци и 9 цигански.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Апидия има 400 жители, от които 350 гърци християни и 50 цигани.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Apida Tcherkez) живеят 75 гърци и 180 цигани.[7]

Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

  1. Διοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)