Направо към съдържанието

Фиток

Фиток
Ανθή
— село —
Гърция
40.9439° с. ш. 23.5064° и. д.
Фиток
Централна Македония
40.9439° с. ш. 23.5064° и. д.
Фиток
Сярско
40.9439° с. ш. 23.5064° и. д.
Фиток
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина34 m
Население625 души (2001)

Фиток (на гръцки: Ανθή, Анти, до 1956 Φιτόκιον, Фитокион[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 625 жители според преброяването от 2001 година.

Фиток е разположено на около 5 километра северно от демовия център град Нигрита в Сярското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фитоко (Fitoko) има 15 домакинства с 48 жители цигани и черкези.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фиток:

Село Фиток е християнско, една църква; жителите са цигани, отстои на един час разстояние от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Феток, село на СИ от Нигрита, до Струма, която прави пакости във време на порои и дъждове. Феток е чифлик на мнозина, на разстояние 4 1/2 часа от Сяр. 30 къщи българе; 20 цигане.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Фиток има 200 жители, от които 80 жители турци и 120 цигани.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Фиток-Черкез (Fitok-Tcherkez) се състои от 120 цигани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Фитоки (Φυτώκη) е изцяло бежанско село с 5 бежански семейства и 25 души.[7] В 1956 година селото е прекръстено на Анти.[8]

В 1955 година е изградена църквата „Свети Георги“.[9]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.