Ивира
|
Ивира Ίβηρα |
|
|---|---|
  Ивира  Ивира  Ивира |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 106 m |
| Население | 813 души (2001) |
Ивира или Ниверо, Ниверос (на гръцки: Ίβηρα), е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 813 жители според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ивира е разположено южно от Сяр (Серес) в Сярското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ивирос (Iviros) живеят 60 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ивиро (iviro) е посочено като село с 18 домакинства и 15 жители мюсюлмани и 40 жители гърци.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ниверо, чифлик на светогорския манастир Ивер; 8 1/2 часа на ЮИ от Сяр: 12 гръцки къщи, 8 български. Гръцка църква.[3] | “ |
В началото на XX век Ивира е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ниверо (Иверосъ) има 80 жители гърци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Невирос (Neviros) се състои от 150 гърци.[5]
В 20-те години в селото са настанени 200 бежански семейства. 1988 година е изградена църквата „Свети Николай“.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ивира
Йоргос Гудас (р. 1927), гръцки писател и поет
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 24 октомври 2019.
| ||||||||||||||||||||
Портал „