Ивира
|
Ивира Ίβηρα |
|
|---|---|
  Ивира  Ивира |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 106 m |
| Население | 813 души (2001) |
Ивира или Ниверо, Ниверос (на гръцки: Ίβηρα), е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 813 жители според преброяването от 2001 година.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Ивира е разположено южно от Сяр (Серес) в Серското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ивирос (Iviros) живеят 60 гърци.[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ивиро (iviro) е посочено като село с 18 домакинства и 15 жители мюсюлмани и 40 жители гърци.[2]
В началото на XX век Ивира е село, числящо се към Серска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ниверо (Иверосъ) има 80 жители гърци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Невирос (Neviros) се състои от 150 гърци.[4]
В 20-те години в селото са настанени 200 бежански семейства. 1988 година е изградена църквата „Свети Николай“.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ивира
Йоргос Гудас (р. 1927), гръцки писател и поет
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122 – 123.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 180.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 200-201.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 24 октомври 2019.
| ||||||||||||||||||||
Портал „
