Ежово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дафни.

Ежово
Δάφνη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Серско поле
Надм. височина 158 m
Население 386 души (2001)

Ежово (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1927 Έζιοβα, Езьова,[1] до 1928 Νεροπλατάνα, Нероплатана[2]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 386 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ежово е разположено южно от град Сяр (Серес) в Серското поле, на около 5 километра южно от Джинджос (Ситохори). Името на селото произлиза от славянската дума „еж" (таралеж).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През XIV век Ежово (Εζεβών) е център на Ежовската и Стефанианска епископия, част от Серската митрополия.[4][5][6] В селото има средновековна отбранителна кула от XV век.[7]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Ежово е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Дабижив, Коста, Никола, Яно, Джуро, Петро, Драгаш, Йорг, Йорг, Койо и Яно. Общият приход за империята от селото е 510 акчета[8].

Ок. 1459 г. Мехмед II дава Ежово и околните села на Мара Бранкович. Тя възнамерява да ги завещае на някой от светогорските манастири, но след нейната смърт (1487) османската държавна хазна си ги връща. Ок. 1501-1507 г. Баязид II дарява Ежово на един новооснован цариградски вакъф.[9] В селото и досега стоят развалини от отбранителната кула, обитавана някога от Мара.[10]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Есова (Esova) живеят 520 гърци.[11] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ежово (Ejovo) е посочено като село с 92 домакинства, като жителите му са 110 мюсюлмани и 160 гърци.[12]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Ежово:

Ежіово или Ежово: село със смесено население; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите - турци коняри; отстои на 5 часа от Сяр.[13]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ежово, по-скоро паланка, отколкото село, разположено на 1 час на ЮИ от Тахинос и на 7 1/2 часа далеч от Сяр. В това село става пазар всекой вторник; има чаршия с много ханища и дюкяни. 60 български къщи и 60 гръцки. Църква гръцка и училище.[14]

В началото на XX век Ежово е село, числящо се към Серска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото има 750 жители, от които 350 турци и 400 гърци.[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ежово (Ejovo) се състои от 400 гърци.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Ежово е смесено местно-бежанско село със 103 бежански семейства и 411 души.[17] В 1927 година селото е прекръстено на Нероплатана, а в 1928 година – на Дафни.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ежово


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Έζιοβα - Νεροπλατάνα
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νεροπλατάνα - Δάφνη
  3. Иван Дуйчев, Ежово. – Studia historico-philologica Serdicensia, 1, 1938, 224.
  4. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis. Padova, 1988. с. 441.
  5. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 110. Посетен на 2 юли 2014.
  6. Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 13 декември 2017.
  7. Πύργος της Μάρως. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 6 ноември 2016.
  8. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 122
  9. Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.
  10. Μουτσόπουλος, Ν. Ο πύργος της τσαρίτσας Μάρας στην Έζιοβα (Δάφνη). – Зборник посветен на Бошко Бабиќ. Прилеп, 1986, 161-163.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  12. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 122 – 123.
  13. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 60.
  14. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 848.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  16. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония