Жервохор (дем Висалтия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Негушко вижте Жервохор.

Жервохор
Ζερβοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Сярско поле
Надм. височина 104 m
Население 117 души (2001)

Жервохор (на гръцки: Ζερβοχώρι, Зервохори, катаревуса: Ζερβοχώριον, Зервохорион) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 117 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Жервохор е разположено южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, на около 2 километра западно от Джинджос (Ситохори).

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Жервохор е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori) живеят 928 гърци.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Жервохор (Gervohor) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 100 гърци.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Жервохор, село някогаш цъфтящо; сега представлява развалини; на И от Хункос 1/4 час. 10 гръцки къщи.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 120 жители гърци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зервохор (Zervohor) живеят 1900 гърци и в селото работи гръцко училище.[5]

В 1983 година е построена църквата „Свети Антоний“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  6. Ιερός Ναός Ἁγίου Αντωνίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 24 октомври 2019 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония