Жервохор (дем Висалтия)
Тази статия е за селото в Нигритско. За селото в Негушко вижте Жервохор (дем Негуш).
| Жервохор Ζερβοχώρι | |
| — село — | |
  Жервохор  Жервохор  Жервохор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 104 m |
| Население | 75 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 622 00 |
| Телефонен код | 2322 |
Жервохор (на гръцки: Ζερβοχώρι, Зервохори, катаревуса: Ζερβοχώριον, Зервохорион) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 117 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Жервохор е разположено южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, на около 2 километра западно от Джинджос (Ситохори).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Жервохор е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori) живеят 928 гърци.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Жервохор (Gervohor) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 100 гърци.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Жервохор, село някогаш цъфтящо; сега представлява развалини; на И от Хункос 1/4 час. 10 гръцки къщи.[3] | “ |
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 120 жители гърци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зервохор (Zervohor) живеят 1900 гърци и в селото работи гръцко училище.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година, селото остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чадъротопос[6] или Хелона[7] или Чадъри | Τσαντήρι | Скини | Σκηνή[8] | възвишение на Ю от Жервохор (307 m)[6] |
В 1983 година е построена църквата „Свети Антоний“.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Жервохор
Георгиос Веденис, гръцки агент II клас на гръцка андартска чета в Македония[10]- Костас Папапанайоту (р. 1938), гръцки политик и юрист, номарх на Сяр (2003 - 2006)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ а б Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Αντωνίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 24 октомври 2019 г.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 142. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
