Авдамал
| Авдамал Σησαμία | |
| — село — | |
  Авдамал  Авдамал  Авдамал | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 54 m |
| Население | 330 души (2021 г.) |
Авдамал или Абдамал (на гръцки: Σησαμία, Сисамия, до 1927 година Αβδαμάλ, Авдамал[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия, област Централна Македония с 996 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле на около 4 километра южно от Димитрич (Димитрици) югозападно от Сяр (Серес).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Авдамал е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В 1836 година е построена църквата „Събор на Дванадесетте апостоли“.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Абдамали (Abdamaly) живеят 560 гърци.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Абдамал (Abdamal) има 95 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 190 жители гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Авдамал:
| „ | Авдамал е смесено село; една църква, едно училище; християните са гърци, мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Абдамал, село разположено в поле, на около 4 часа на З от Сяр. Част от земята е чифлик на Али бея. Някога жителите на това село са живеели в изобилие; сега са в крайна бедност. Гръцка църква; 70 къщи гърци и няколко турски.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Абдамал има 500 жители, от които 50 турци и 450 гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Абда-Махала (Abda-Mahala) живеят 120 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Авдамал е представено като смесено местно-бежанско село със 7 бежански семейства и 28 жители.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Месиес[10] | Μεσιές | Оксия | Όξιά[11] | местност на ЮИ от Авдамал и на СИ от Нигослав[10] |
| Порой | Πορόϊ | Стенорема | Στενόρεμα | река на З от Авдамал, приток на Копач дере[10] |
| Малкоч[10] | Μαλκότσι | Капнохорафа | Καπνοχώραφα[11] | местност на СЗ от Авдамал, между реките Порой и Копач дере[10] |
| Дермен Гиелу[10] | Ντερμέν Γκιελού | Милос | Μύλος[11] | местност на СЗ от Авдамал и на С от Копач[10] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Авдамал
Атина Ламбру, гръцка учителка по музика- Йоанис Самарас, гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония[12]
- Николаос Бекярис, гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония[13]
- Пасхалис Кутрис, гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония[14]
- Пасхалис Стамбулис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[15]
- Христос Ламбру, гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιερός Ναός Σύναξις 12 Αποστόλων // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Σαμαράς Ιωάννης (4) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Μπεκιάρης Νικόλαος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Κούτρης Πασχάλης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Σταμπουλής Πασχάλης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Λάμπρου Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
| ||||||||||||||||||||
