Мерджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мерджан
Λυγαριά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Сярско поле
Надм. височина 11 m
Население 617 души (2001)

Мерджан (на гръцки: Λυγαριά, Лигария, до 1927 година Μέργιανη, Меряни[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 617 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле на около 2 километра източно от Димитрич (Димитрици) югозападно от град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Мерджан е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мерджан (Merdjan) е посочено като селище в Сярска каза с 62 домакинства, като жителите му са 190 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Мерджан:

Мериян: чифлик; една църква, жителите са българи, 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мерян, чифлик на братия Конту, богаташи гърци от Сяр. Разположено е на полето 3/4 часа на С от Копача. Отличава се с каменни амбари, хубави вили и великолепна гръцка църква. Почва твърде плодородна. Има и гръцко училище. 50 къщи, българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мерджан има 75 жители, всички турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Мерджан е представено като смесено местно-бежанско село с 14 бежански семейства и 68 жители.[6]

В 1978 година в селото е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония