Мерджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мерджан
Λυγαριά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина11 m
Население284 души (2011 г.)

Мерджан (на гръцки: Λυγαριά, Лигария, до 1927 година Μέργιανη, Меряни[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 617 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле на около 2 километра югоизточно от Димитрич (Димитрици), югозападно от град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Мерджан е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мерджан (Merdjan) е посочено като селище в Сярска каза с 62 домакинства, като жителите му са 190 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Мерджан:

Мериян: чифлик; една църква, жителите са българи, 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мерян, чифлик на братия Конту, богаташи гърци от Сяр. Разположено е на полето 3/4 часа на С от Копача. Отличава се с каменни амбари, хубави вили и великолепна гръцка църква. Почва твърде плодородна. Има и гръцко училище. 50 къщи, българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мерджан има 75 жители, всички турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Мерджан е представено като смесено местно-бежанско село с 14 бежански семейства и 68 жители.[6]

В 1978 година в селото е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Мерджан на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Силви Кавак[8] или Сивли Кавак Σιβλί Καβάκι Митери Левки Μυτερή Λεύκη[9] местност на ЮИ от Мерджан, по десния бряг на Копач дере[8]
Мара Парчасъ[10] или Мира Парца[8] или Мура Парца Μουρά Παρτσά Ливадотопос Λιβαδότοπος[9] местност на СИ от Мерджан[8]
Чирпилик[8] Τσιρπιλίκι Лептоксилия Λεπτοξυλιά[9] местност на СИ от Мерджан, по десния бряг на Струма[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  8. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  10. Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.