Копач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копач
Βέργη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Сярско поле
Надм. височина 56 m
Население 1279 души (2001)

Копач или Копач махала или Копачи (на гръцки: Βέργη, до 1927 година Κοπάτσι, Копаци[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1279 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Копач е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Копачи (Kopatsi) живеят 384 гърци.[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Копач (Kopatch) има 66 домакинства с 30 жители мюсюлмани и 160 жители гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Копач:

Копач: смесено село; 1 църква, 1 джямия, християните са гърци, а мохамеданите – турци коняри, на два часа от Нигрита.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Копач, село на 4 часа към ЮЗ от града при подножието на планината. Плодородна почва във всичко и във вкусни овощия излизат много добри любеници и пъпеши. Ближната суходолица, която се спуска от планината прави немалко пакости по нивята. Гръцка църква; 70 къщи българе.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 620 жители, всички българи християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Копач (Kopatch) живеят 400 гърци и в селото работи гръцко училище с един учител и 19 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Копач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Копач е представено като смесено местно-бежанско село с 12 бежански семейства и 47 жители.[9]

В 1927 година Копач е прекръстен на Верги, новогръцкото произношение на името на античния град Берге.

В 1979 - 1982 година е построена църквата „Свети Илия“.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Копач
Родени в Копач

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 853.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Ιερός Ναός Προφήτου Ηλιού. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 21 октомври 2019 г.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
     Портал „Македония“         Портал „Македония