Копач
|
Копач Βέργη |
|
|---|---|
  Копач  Копач |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 56 m |
| Население | 1279 души (2001) |
Копач или Копач махала или Копачи (на гръцки: Βέργη, до 1927 година Κοπάτσι, Копаци[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1279 жители (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Копач е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Копач (Kopatch) има 66 домакинства с 30 жители мюсюлмани и 160 жители гърци.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Копач:
| „ | Копач: смесено село; 1 църква, 1 джямия, християните са гърци, а мохамеданите – турци коняри, на два часа от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Копач, село на 4 часа към ЮЗ от града при подножието на планината. Плодородна почва във всичко и във вкусни овощия излизат много добри любеници и пъпеши. Ближната суходолица, която се спуска от планината прави немалко пакости по нивята. Гръцка църква; 70 къщи българе.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 620 жители, всички българи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Копач (Kopatch) живеят 400 гърци и в селото работи гръцко училище с един учител и 19 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Копач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Копач е представено като смесено местно-бежанско село с 12 бежански семейства и 47 жители.[8]
В 1927 година Копач е прекръстен на Верги, новогръцкото произношение на името на античния град Берге.
В 1979 - 1982 година е построена църквата „Свети Илия“.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Копач
Атанас Константинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[10]
Атанасиос Бекярис (1904 – ?), гръцки спортист- Савас Каледеридис (р. 1960), гръцки военен и журналист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοπάτσι -- Βέργη
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 120 – 121.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200 – 201.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359 и 853.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερός Ναός Προφήτου Ηλιού. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 21 октомври 2019 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359.
| ||||||||||||||||||||
Портал „