Кастри (Сярско)
Кастри Καστρί | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Висалтия |
Географска област | Сярско поле |
Население | заличено души (?) |
Кастри (на гръцки: Καστρί) е бивше село в Егейска Македония, днес на територията на дем Висалтия, област Централна Македония, Република Гърция.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на южно от Кучос (Евкарпия). От селото е запазен манастирът „Свети Архангел Михаил“ от 1854 година.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Кастри е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кастри (Kastri) живеят 168 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кастри (Kastri) е посочено като село с 23 домакинства и 75 жители гърци.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Кастри, село на СЗ от Горно Крушево 1 час; сградено на Бешишката гора, 9 1/2 часа път. До това село е прочутата църква Св. Архангел, която се слави с чудотворната си икона. 20 къщи.[4] | “ |
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кастри има 150 жители гърци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кастри (Kastri) се състои от 500 гърци и в селото функционира гръцко училище с един учител и 20 ученици.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ιερός Ναός Μεγάλων Ταξιαρχῶν // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
|