Сайта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сайта
Λαγκάδι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Надм. височина 532 m
Население 140 души (2001)

Сайта (на гръцки: Λαγκάδι, Ланкади, на катаревуса: Λαγκάδιον, Лангадион, до 1927 Σαϊτά, Сайта[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия. Селото има 140 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 9 километра южно от бившия демов център Джинджос (Ситохори).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположена на няколко километра на юг от днешното, високо в Богданската планина (Кердилио). Там е запазена църквата „Успение Богородично“.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сайта (Saïta) живеят 208 гърци.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сайта (Saïta) е посочено като село с 35 домакинства и 118 жители гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сайта:

Сайта: християнско село; жителите са гърци, 7 часа от града.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Сайта, село също тъй разтурено, на ЮИ от Жервохор. Разположено е на връх планината, та поради това малко орна земя притежава. Повечето жители са овчаре по планината. От Сайта до Сяр 10 часа, до Жервохор 3 часа близу. Пътят е твърде каменист, тесен и блатист. Гръцка църква и 40 гръцки къщи.[6]

В началото на XX век Сайта е село, числящо се към Серска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 150 жители гърци.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сайта (Saïta) живеят 210 гърци и в селото работи гръцко училище.[8]

В 1947 - 1949 година по време на Гражданската война селото е напълно разрушено и се мести на север в равното на сегашното си място. В 1954 година е изградена църквата „Успение Богородично“.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Сайта остава в Гърция. В 1927 година името на селото е променено на Лангади.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сайта

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαϊτά - Λαγκάδι
  2. а б Ιερός Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122 – 123.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 60.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 846.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200 – 201.


     Портал „Македония“         Портал „Македония