Зиляхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За административната единица, чийто център е вижте Зиляхово (дем).

Зиляхово
Νέα Ζίχνη
— село —
Изглед към Зиляхово
Изглед към Зиляхово
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 245 m
Население (2001) 2421 души
Покровител Теофил Мироточиви[1]
Пощенски код 620 42
Телефонен код 23240-2
Зиляхово в Общомедия

Зиля̀хово или Зеля̀хово (на гръцки: Νέα Ζίχνη, Неа Зихни, до 1927 Ζήλεια, Зилия,[2] до 1926 Ζιλιάχοβα, Зиляхова[3]) е село в Република Гърция, център на едноименния дем Зиляхово, област Централна Македония с 2421 жители (2001). Селото е център и на Зъхненската и Неврокопска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е център на историко-географската област Зъхна, в източната част Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио). От град Сяр е отдалечено на 30 километра в югоизточна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е начално *Желѣхово, прилагателно от личното име *Желѣх(а), развито от Жел- в Желимир, Желислав и -ѣхъ с ж > з на гръцка почва. Сравнимо е Либяхово и други.[4][5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Зиляхово

През XIX век Зиляхово е предимно гагаузка паланка, център на Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Зиляхова като село с 1600 жители гърци и 900 турци.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеляхова (Zèliahova) живеят 2400 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зиляхово (Ziliahovo) е посочено като село с 440 домакинства и 270 жители мюсюлмани, 900 българи и 170 гърци.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Зиляхова като селище с 301 гагузки и 191 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Седалището на каймакамина е Зиляхово, паланка, 4 часа на И от Сяр. Има прилична чаршия; гръцка църква и гръцко училище. Числото на къщите е 550 с 2000 и повече жители. По-голямата част са гагаузи - християне, които говорят по турски и се казват гърци. Други такива села в Зъхненско са Порно, Ряхово и Росилово.[10]

В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов и пише:

[Зеляхово е] на една красива тераса, обкичено с ниви, градини, лозя. Малко градче е с каймакам на Зъхна. Има гагаузко население и около 80 къщи новопреселени българи.[11]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Зеляхово живеят 2825 души, от които 120 българи християни, 850 турци, 80 гърци, 25 арнаути християни и 1750 турци християни.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 160 българи патриаршисти гъркомани, 60 власи и 1620 гагаузи.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война паланката попада в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2291 жители и 522 къщи.[14] Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население със 229 бежански семейства с 882 души.[15] В 1926 година паланката е прекръстена на Зилеа, а в 1927 година на Неа Зихни.[16] По време на Втората световна война (1941-1945) в селото се установява на гарнизон Шестдесет и втори пехотен сборен полк.[17]

Дълги години директор на гимназията в Зиляхово е Константинос Панайоту, починал на 29 януари 1959 година.[18]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зиляхово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζήλεια - Νέα Ζίχνη
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζηλιάχωβα - Ζήλεια
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 126.
  5. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 633.
  6. Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 – 147.
  9. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  10. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1.
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.181.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
  14. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  17. Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство, стр. 85
  18. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония