Теофил Мироточиви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофил Мироточиви
Theofil of Zihna.jpg
Стенопис с изображение на Свети Теофил Мироточиви
преподобен
Роден 1460 г.
Починал 8 юли 1548 г. (88 г.)
Почитан в Православната църква
Празник 8 юли

Теофил Мироточиви, известен и като Македонски (на гръцки: Θεόφιλος ο Μυροβλύτης, ο Αγιορείτης), е християнски православен светец, преподобен, от XV - XVI век, чиято памет се тачи на 8 юли.[1][2][3][4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Теофил Мироточиви

Роден е около 1460 година в източномакедонското градче Зиляхово в благочестиво семейство. Получава добро образование, като е запознат със Свещеното писание, житията и творбите на светите отци.[1] Става отличен калиграф.[3][5] В 1504 година се замонашва под името Теодосий, а в 1506 година е ръкоположен за свещеник от епископ Акакий Рендински, приятел на патриарх Нифонт II Константинополски.[5] Теофан се сближава с Акакий и го придружава в мисията му до Александрия, поръчана от патриарх Нифонт, да провери чудесата на патриарх Йоаким Александрийски. Патриархът успява да премести планина и да изпие чаша с отрова. На връщане от Александрия, епископ Ананий и Теофил посещават Синайската планина и Йерусалим, където Акакий умира.[1][3] През Дамаск, с писма от патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, Теофил се връща в Цариград, където, заради благочестието и образованието си, е задържан като нотариос и екзарх на Патриаршията от новия патриарх Пахомий I, също от Зъхна.[1][3]

Уморен от светския живот и от почитта на народа, Теофил се оттегля в манастира Ватопед на Света гора. Там под наставничеството на намиращия се във Ватопед бивш митимнийски епископ Малахий, Теофил се отдава на духовен живот и всеки ден служи литургия. След смъртта на Малахий, в 1511 година се мести в Иверския манастир, където става послушник и преписва книги. Теофил е отличен калиграф и около 30 негови творби, предимно с литургимно съдържание са запазени в библиотеката на Иверския манастир.[3] Според някои източници престоят на Теофил във Ватопед предхожда Александрийската мисия, която е в 1509 година.[5]

Славата на Теофил се разнася из Македония и солунчани го молят да заеме архиепископската катедра в града. За среща със същата цел го извикал и патриарх Теолипт I Константинополски, който се намирал в Солун. За да отклони молбата, около 1516 година Теофил приел великата схима, която не му позволява да свещенодейства. В 1522 година, според саморъчната бележка на Теофил в една кондика, игуменът на Иверския манастир му позволява да построи колиба до подвижника проигумен Дионисий Иверски в „Свети Йоан Предтеча“, с когото поделят тежестта на строгото отшелничество. По-късно заминал за Карея при подвижниците Кирил и Серафим и накрая се установил в килията „Свети Василий“ с ученика си Исак, където и починал на 8 юли 1548 година.[1][3]

Пред смъртта си Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. От неговите мощи потекло благовонно миро и затова е наричан Мироточиви. Според християните при мощите му стават чудеса на изцерение и затова Теофил е обявен за светец.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Св. преподобни Теофил Мироточиви (Македонски) ~ 8 юли. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 5 май 2017.
  2. Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски. // Pravoslavieto.com. Посетен на 5 май 2017.
  3. а б в г д е Όσιος Θεόφιλος ο Αγιορείτης. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 5 май 2017.
  4. Άγιος Θεόφιλος ο Μυροβλύτης. // Διακόνημα. Посетен на 5 май 2017.
  5. а б в г Преподобный Феофил Мироточивый. // Православие.ru. Посетен на 5 май 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония