Чепелджа
Чепелджа Δήμητρα | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Зиляхово |
Географска област | Зъхна |
Надм. височина | 45 m |
Население | 490 души (2001) |
Чепелджа или Чепелдже (на гръцки: Δήμητρα, Димитра, до 1927 Τσεπελτζές, Цепелдзес[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 490 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 7 километра в южна посока.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чепелджа (Tchépeldja) е посочено като село с 20 домакинства и 55 жители цигани.[2]
Според Георги Стрезов към 1891 в Чебелдже живеят и българи.[3]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Чепелдже брои 100 турци и 60 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чепелдже (Tchepeldjé) има 240 жители гагаузи.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е с изцяло бежанско население със 196 бежански семейства със 716 души.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Димитра, но официално промяната на името влиза в регистрите в 1927 година.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чепелджа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 183.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
|