Тръстеница
| Тръстеница Κρυοπηγή | |
| — село — | |
  Тръстеница  Тръстеница  Тръстеница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 69 m |
| Население | 15 души (1981 г.) |
Тръстенѝца или Трещенѝца (на гръцки: Κρυοπηγή, Криопиги, до 1927 Τρεστενίτσα, Трестеница[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Зиляхово, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на северния бряг на река Драматица в пролома ѝ Таш Олук на 3,5 километра южно от Алистрат.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от тръстен < тръст, тръстика, старобългарски тръстѣнъ, тръсть. Но географският ареал сочи, че обликът Трещеница е първичен – старо * трѣшч'ана, производно от трещя, тряскам, старобългарското трѣштати, трѣштити, трѣскати, застъпен широко в българската и славянската топонимия.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Дърстениче, с 22 джизие ханета (домакинства).[3]
В поменик в Кушнишкия манастир от началото на XVIII век са записани имената на жителите на Трестеница Пѣйку, Стойку, Панчиу, Герги, Стоиу, Злату, Иовани, Дойку, свещеник Вену, Панчу, Стойну, Драгану, Милиу, Стояни.[4]
В края на XIX век Тръстеница е чисто българско село в Зъхненската каза на Серския санджак в Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Трестеница (Τρεστενίτσα) като село със 125 жители православни българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Трестеница като село с 42 български къщи.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Тръстеница (Trësténitsa) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители българи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Трещеница, село на И от Зиляхово 2 часа път; на Ю от Скрижово нещо 3/4 ч. Освен земеделие минува с винарство; сее се анасон, памук. Гръцка църква. Къщи 60, българе.[8] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Търстеница живеят 320 души, всички българи християни.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тръстеница (Tristenitza) има 240 българи патриаршисти.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Тръстеница попада в Гърция.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тръстеница
Георги Муструков (1883 – 1920), български политик от БРСДП и БКП- Кочо Муструка (1836 – 1901), български революционер, деец на Македонския комитет и ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 207.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Попгеоргиев, Йордан и Ст. Н. Шишков, Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилиета, Пловдив, 1918, с. VI.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 4.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||
