Анастасия (дем Зиляхово)

Анастасия
Αναστασία
	Анастасия Αναστασία
— село —
	Анастасия Анастасия Анастасия
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Зиляхово
Географска област	Зъхна
Надм. височина	419 m
Население	202 души (2021 г.)

Вижте пояснителната страница за други значения на Анастасия.

Анастасѝя или Анасташа̀ (на гръцки: Αναστασία) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.

География

Селото е в историко-географската област Зъхна, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 4 километра в северна посока.

История

В селото е запазена средновековната църква „Света Анастасия Узорешителница“ (Фармаколитрия).

В Османската империя

Гръцка статистика от 1866 година показва Анастасия (Αναστασιά) като село със 125 жители гърци.^[1]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Анастасия (Anastasia) живеят 90 гърци.^[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Анастасия (Anastasia) е посочено като село с 16 домакинства и 54 гърци.^[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Анасташія като село с 25 български къщи.^[4] Според Георги Стрезов към 1891 Анастасия е гръцко село.^[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Анасташа̀ (Анастасия) брои 260 българи-християни.^[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Анастасия (Anastassia) има 200 гърци.^[7]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Анастасия на 6 юли 1968 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Карабас баир^[8]	Καραμπάς Μπαϊρ	Маврокефалос	Μαυροκέφαλος^[9]	връх в Сминица на С от Анастасия (1045 m)^[8]
Зъхна махала^[8]	Ζίχνα Μαχαλέ	Ерипия Зихнис	Έρείπια Ζίχνης^[9]	бивше село в Сминица на С от Анастасия^[8]
Коджа Орман	Κοτζά Όρμάν	Мегало Дасос	Μεγάλο Δάσος^[9]
Махмут^[8]	Μαχμούτ Ράχη	Плая	Πλαγιά^[9]	възвишение в Сминица З от Анастасия (363 m)^[8]
Цицолити^[8] или Цицили	Τσιτσιλή	Лулудорема	Λουλουδόρεμα^[9]	сминишка река З от Анастасия^[8]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население									280	277	258	202

Бележки

↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
1 2 3 4 5 6 7 8 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
1 2 3 4 5 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)

[1] Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.

[4] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)

[5] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.

[7] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)

[Ген-8] 1 2 3 4 5 6 7 8 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-9] 1 2 3 4 5 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]