Свети Атанасий (Бельово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Church "St. Athanasius", Belyovo.jpg
Поглед към храма от североизток
България
41.4769° с. ш. 23.5486° и. д.
„Свети Атанасий“
Област Благоевград
41.4769° с. ш. 23.5486° и. д.
„Свети Атанасий“
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Бельово
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска епархия
Архиерейско наместничество Сандански
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане 1873 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ е българска църква в светиврачкото село Бельово, обявена за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена югозападно от селото в живописна местност на един остър хълм, заобиколен от пропаст. Тя е еднокорабна, едноапсидна каменна сграда с размери – 12 m дължина и 8 m ширина. Построена е в 1873 година, най-вероятно на мястото на по-старо светилище. Поради архитектурните си особености, се смята, че църквата първоначално е била параклис. Към западната фасада на по-късен етап е построен обширен притвор, а над него е изградена училищна постройка, която по-късно е разрушена.[1] Местните хора считат църквата за манастирска. Според отец Ангел Столинчев, по-рано целият хълм е бил заобиколен с голяма стена, от която през 1963 година са личали развалини.[2]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис
Стенопис на Св. св. Кирил и Методий

Възрожденската украса на интерирора е цялостно запазена. Добре съхранени са стенописите, покриващи всички стени, оцветеният касетиран таван с изображението „Христос Вседържител“ в централния медальон, иконостасът с иконите.[1] Над страничния вход на храма съществува възпоменателен надпис от 1874 година, от който се разбира, че живописта е дело на зограф Милош Яковлев. Като цяло програмата на стенописите в храма се състои от стандартни композиции и от общоприетите и почитани в православния свят светци. В апсидата е „Света Богородица Ширшая небес“ и под нея са „Великите отци“. В протезиса също традиционно е „Христос в гроба“ и „Умиването на нозете“. По южната и северната стена в горната зона е евангелският цикъл, а в долната светци войни в цял ръст, архиереи и мъченички. На западата стена е „Страшният съд“. В интерпретирането на сюжетите проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с топъл колорит, много битови подробности, български надписи и само в общи лиии следват общоприетите иконографски схеми.[3] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[4]

Иконостасът е триделен. Иконите на него също са дело на майстор Милош Яковлев. Живописта е запазена добре с някои изключения.[3][5]

Царските двери са единственият резбован елемент в храма. Изработени са сложно преплетени лозови и розови клончета, стилизирани цветя, гроздове и птици. Предполага се, че са дело на Йосиф Петрович от Каракьой, който работи с Яковлев по украсата и на други църкви.[3]

Датираната в два възпоменателни надписа стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови, произхождаща от мияшкото дебърско село Галичник, Западна Македония. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[4]

Примитивните стенописи на западната фасада, които не са в добро състояние, са дело на самоук народен майстор. Имат поучителен характер и изобразяват сцени от мъченията на грешниците в Ада.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
  2. Столинчев, Ангел. Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на църковния разкол в отечеството летопис. Том първи, София, 2015, стр. 585-586.
  3. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  4. а б Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. - В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
  5. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. // Патримониум.мк 4 (7-8). 2010. с. 458.
     Портал „Македония“         Портал „Македония