Община Сандански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Сандански
Map of Sandanski municipality (Blagoevgrad Province).png
Общи данни
Област Област Благоевград
Площ 998,416 km²
Население 41 606 души
Адм. център Сандански
Брой селища 54
Управление
Кмет Кирил Котев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (6)
   РЗС (6)
   ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (4)
   ВМРО (4)
   НФСБ (2)
   РБ (2)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (2)
   БСП (1)
   БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА САНДАНСКИ (1)
   Движение 21 (1)
Географска карта на община Сандански

Община Сандански се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на Област Благоевград и с площта си от 998.416 km2 заема 1-во място сред 14-те общини на областта и 15,48% от територията на областта. С тази си площ общината попада в първите 10 най-големи общини в България – на 9-то място. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Сандански представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 80%, основно източната и североизточна част на общината се заема от западните и югозападните склонове на Пирин със своите три дяла: Северен Пирин, с най-високата точка на общината – връх Каменица (2822 m); Среден Пирин, с връх Орелек (2099 m) и Южен Пирин, с връх Свещник (1976 m). Всичките тези три върха се намират по границата на общината със съседните ѝ общини Банско и Гоце Делчев.

В най-южната част на общината, до границата с Република Гърция се извисява планината Славянка (Алиботуш), със своя първенец Гоцев връх 2212 m.

Южните, югозападните и западни части на общината се заемат от плодородната Санданско-Петричката котловина и тук в коритото на река Струма е и най-ниската точка на общината – 90 m н.в.

Около 5 – 6% от цялата територия на Община Сандански, на запад от долината на река Струма се заема от най-североизточните и най-югоизточните склонове на планините Огражден и Малешевска, съответно със своите най-високи точки – 487 m и 799 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През западната част на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 20 – 21 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 7 по-големи леви притока – реките Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Потока и Пиринска Бистрица (с изключение на най-долното ѝ течение, което е в Община Петрич) и 2 по-големи десни притока – реките Войче и Лебница.

В Северен Пирин, в пределите на общината попадат и няколко високопланински езера и езерни групи Митровото и Аргировото езера, Башлийските, Превалските, Типицките, Чаирските езера и др.

Освен реките и езерата, от голямо значение за общината са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение, и в Катунци, където се бутилира марката „Преподобна Стойна“.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Районът на община Сандански се характеризира с преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура в Сандански е 13,9ºС, а средната относителна влажност на въздуха е най-ниската за страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 мм е само 69 – 70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата за страната – 2506 часа. Във връзка с продължителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в района се задържа само за няколко дни. Районът се характеризира със сравнително малък брой дни с мъгли – само 5 дни годишно, и то само през зимните месеци. Средната скорост на вятъра е 2 м/сек.

Валежите в планината Славянка надхвърлят 2000 mm, а в Пирин са почти 3000 mm, докато по долините на Струма падат до 200 mm. През зимните месеци в Санданско-Петричката котловина валежите са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. Трайното задържане на температурата над 10ºС е средно от 25 март. Общото количество на валежите е едно от най-малките за страната. През лятото района на град сандански е с най-продължително слънчево греене в България. Средната юлска температура е около 25ºС, а дните със средна температура над 20ºС през юли са около 16. Есента е сравнително мека, а слънчевите дни продължават до края на ноември. Снежната покривка се задържа до 15 дни годишно.

Икономика, туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В община Сандански интензивно се развиват туризмът и лозарството, както и текстилната промишленост. Застъпен е спа туризмът, поради минералните извори и изградените нови и модерни СПА-Центрове. Поради благоприятния климат и местоположение, в община Сандански е застъпено и оранжерийното земеделие и зеленчукопроизводство. Развито е още овощарството. През последните години силно се развива туризма. Североизточната част на общината попада в Националния парк Пирик. Тук има идеални условия за развитие на планинския туризъм. Функционират 4 планински хижи – Яне Сандански, Каменица (Беговица), Пирин и Малина и курортния комплекс Попина лъка.

В югозападните склонове на Пирин е разположен града-музей Мелник, влизост до който са мелнишките и Кърлановските земни пирамиди и Роженския манастир.

В началото на века десетките малки селца, сгушени в пазвите на Пирин се изградиха множество къщи за гости, които предлагат идеални условия за развиване на селски туризъм.

През последните години нараства и туристическия интерес към екзотичната и непозната планина Славянка, като тук е изградена само една хижа в Община Сандански – Извора.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Сандански има голям брой църкви и манастири; като само в Мелник в миналото те са били над 70. Много от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на 20 век. Едни от най-ярките ѝ проявления се съхраняват в Роженския манастир, който представлява паметник на културата с национално значение.

Сред мелнишките църкви следва да се отбележат „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Антоний“, „Свети Свети Петър и Павел“ като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви – паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и други.


Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Брой на населението
2001 43 109[1]
2011 39 898[2]

Община Сандански е третата по население община в Област Благоевград, след Община Благоевград и Община Петрич. (по данни от преброяването от 2011).

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 40 470 100.00
Българи 35 771 88.39
Турци 245 0.61
Цигани 596 1.47
Други 187 0.46
Не се самоопределят 332 0.82
Не отговорили 3 339 8.25

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 54 населени места с общо население 40 470 жители[2].

Списък на населените места в Община Сандански, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка(старо име)
Белевехчево 1 1,870 Лехово 9 11,871
Бельово 5 41,228 Лешница 769 9,037
Бождово 6 16,046 Лиляново 196 76,502
Виногради 80 8,266 Манджово Лозеница 83 8,168 Дере мисилим
Вихрен 6 8,063 Лески Любовище 19 6,475 Любовища
Враня 151 11,939 Любовка 32 11,739
Вълково 410 3,844 Малки Цалим 9 7,229
Голем Цалим 14 7,848 Мелник 217 6,464
Голешово 63 68,367 Ново Делчево 1171 2,670 Гара Делчево, Делчево
Горна Сушица 28 30,129 Ново Ходжово 67 7,125 Орешник
Горно Спанчево 80 14,863 Петрово 632 31,853
Дамяница 1312 5,329 Орман чифлик Пиперица 23 3,820
Дебрене 52 6,580 Пирин 191 141,757
Джигурово 715 13,365 Плоски 631 100,214
Долени 3 10,178 Поленица 1220 10,233
Златолист 19 12,625 Долна Сушица Рожен 19 8,987
Зорница 92 1,506 Дзивгелия, Зевгели Сандански 26255 26,867 Свети Врач
Калиманци 212 21,055 Склаве 1464 9,034
Катунци 1360 4,611 Спатово 110 4,106
Кашина 10 17,143 Стожа 122 - в з-щето на с. Лиляново
Ковачево 18 30,676 Струма 598 7,519
Кръстилци 21 22,911 Сугарево 19 21,651
Кърланово 36 5,463 Хотово 99 8,796
Ладарево 32 4,025 Горни орман Храсна 5 25,764
Ласкарево 205 9,380 Долни орман Хърсово 245 11,980
Лебница 433 8,959 Черешница 46 24,044
Левуново 694 14,056 Делчево Яново 161 14,186
ОБЩО 40470 998,416 1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Левуново на с. Делчево;
  • Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Свети Врач за гр. Свети Врач;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Въксан за с. Вълково;
– признава н.м. Катунци за с. Катунци;
– възстановява старото име на с. Делчево – с. Левуново;
– признава н.м. около старата гара Левуново за гар. с. Гара Делчево;
  • Писмо № 4368 на МВР/обн. 09.04.1932 г. – признава н.м. Лебница за с. Лебница;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Манджово на с. Виногради;
– преименува с. Орман чифлик на с. Дамяница;
– преименува с. Горни орман на с. Ладарево;
– преименува с. Долни орман на с. Ласкарево;
– преименува с. Дере мисилим на с. Лозеница;
  • МЗ № 1695/ обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Врабча, което е изселено след 1926 г.;
– заличава с. Тремощница, което е изселено след 1926 г.;
  • Указ № 795/28.09.1949 г. – преименува гр. Свети Врач на гр. Сандански;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долна Сушица на с. Златолист;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Лески на с. Вихрен;
  • Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Държаново;
– признава н.м. Лебница (от с. Кръстилци) за с. Струма;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Любовища на с. Любовище;
– преименува и признава за село гар. с. Гара Делчево – с. Делчево;
  • указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува с. Делчево на с. Ново Делчево;
  • Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Дзивгелия (Зевгели) на с. Зорница;
– преименува с. Ново Ходжово на с. Орешник;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Катунци и община Мелник и включените в състава им населените места и техните землища се присъединяват към община Сандански;
  • Указ № 310/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Орешник – с. Ново Ходжово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ