Каскада „Пиринска Бистрица“
| Каскада „Пиринска Бистрица“ | |
 Местоположение в Сандански | |
| Местоположение | Сандански, България |
|---|---|
| Собственик | Енерго-Про България |
| Капацитет | 50 MW |
Каскада „Пиринска Бистрица“ е водноелектрическа каскада в югозападна България, разположена в поречието на река Пиринска Бистрица в Пирин.
Построена през 1979 – 1992 година, тя обработва води от водосборна област с площ 134 km². Включва система от събирателни канали, три изравнителя (малки язовири) и две водноелектрически централи (ВЕЦ) – ВЕЦ „Пирин“ и ВЕЦ „Спанчево“.[1] Каскадата е собственост на „Енерго-Про България“ чрез дъщерното предприятие „Пиринска Бистрица – Енергия“.[2]
Основната част от каскадата е в землищата на селата Пирин и Горно Спанчево в община Сандански.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Първо стъпало[редактиране | редактиране на кода]
Първото стъпало на каскадата започва с безнапорна деривация, дълга 7444 m, включваща 6 тунела с обща дължина 6175 m и дюкер под река Пиринска Бистрица. Тя започва от главното водохващане на Пиринска Бистрица с капацитет 5,7 m³/s, по трасето си събира води от още 4 малки водохващания и се влива в дневния изравнител „Пирин“ на 3,6 km над село Пирин. Той е вкопан, със стоманобетонна облицовки и има обем 60 хиляди m³.[3]
Водите от изравнител „Пирин“ се отвеждат на юг към електроцентралата по засипан стоманен напорен тръбопровод с дължина 1785 m, пад 479 m и капацитет 5,7 m³/s. ВЕЦ „Пирин“, завършен през 1992 година, е разположен над село Пирин, на пътя за хижа „Пирин“, и има две турбини тип „Пелтон“ с обща мощност 22 MW.[4]
Второ стъпало[редактиране | редактиране на кода]
Главното водохващане на второто стъпало е разположено на Пиринска Бистрица до ВЕЦ „Пирин“. При неработеща ВЕЦ „Пирин“ то поема всички води от реката с максималния си капацитет от 7,8 m³/s, а когато централата работи – само необработените от нея води в реката. Водите от водохващането и от долната вада на ВЕЦ „Пирин“ се отвеждат по безнапорна деривация, дълга 7561 m, включваща 4 тунела с обща дължина 6676 m. В нея се влива едно по-малко водохващане и дългия 1901 m събирателен канал „Добра лъка“ с капацитет 0,67 m³/s. Деривацията се влива в дневния изравнител „Спанчево“ на 2,4 km над село Горно Спанчево, който има обем 35 хиляди m³.[3]
Водите от изравнител „Спанчево“ се отвеждат на югозапад към електроцентралата по засипан стоманен напорен тръбопровод с дължина 2242 m, пад 455 m и капацитет 7,8 m³/s. ВЕЦ „Спанчево“, завършен през 1981 година, е разположен в горния край на село Горно Спанчево, на пътя за село Пирин, и има две турбини тип „Пелтон“ с обща мощност 28 MW. Обработените води се подават към разположен непосредствено под централата долен изравнител, който се използва за напояване.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Набатов 2011, с. 131.
- ↑ https://www.dker.bg/uploads/protokoli/zz/2020/prot_zz-239_20.pdf
- ↑ а б Набатов 2011, с. 131 – 132.
- ↑ Набатов 2011, с. 132 – 133.
- ↑ Набатов 2011, с. 133 – 134.
- Цитирани източници
- Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5.
